Петър Гочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Гочев
български палеонтолог
Роден
Починал
Научна дейност
Област Геология

Петър Гочев е български учен, геолог-палеонтолог.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Видин на 25 май 1902 година. Гочев завършва средното си образование във Варна. В периода 1923-1927 година учи естествена история в Софийския университет. Докато е студент още започва да събира фосили от района на Варна и по-късно ги обработва с помощта на преподавателите си в университета. Година след като завършва на 5 ноември 1928 година е назначен за асистент в катедрата по геология и палеонтология. Петър Гочев обаче се разболява и напуска работата си на 15 октомври 1929 година. Прибира се във Варна, където продължава своята работа. Работи най-вече върху фауната на стария терциер, като в периода 1926-1938 година пише над 19 статии относно терциера в България.

Защитава докторска дисертация на 25 юни 1932 година на тема „Палеонтологични и стратиграфски изучвания върху Еоцена във Варненско".[3] От 1936 година започва да работи като геолог в "Отделението за мините" в София. Там отново се разболява и пак се прибира във Варна, където умира на 12 юли 1938 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Борисов, Бележити български геолози, Народна просвета, София: 1981, стр. 46-49.
  2. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896–31.12.2015). Част І. А-К. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 117.
  3. Станишева, Л., Шопова, С.. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929-1964. Университетска библиотека, 1969. с. 315.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]