Направо към съдържанието

Петър Мусевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър Мусев)
Петър Мусевич
български общественик
Роден
Починал
14 юли 1914 г. (74 г.)

Учил вРобърт колеж

Петър Тодоров Мусевич-Бориков е български общественик и книжар, деец на Българското възраждане в Македония.

Мусевич е роден на 8 юни 1840 година в Татар Пазарджик. Учи в родния си град (до 1858) при учителя Юрдан Ненов и в Пловдив (1859) при Йоаким Груев, а по-късно в протестантско-мисионерско училище и Робърт колеж в Цариград. От 1864 година е пътуващ книжар из Македония. В продължение на пет години с цената на много лишения, той обикаля из Битолския и Солунския вилает и разпространява българска литература и проповядва за обучение на български език. Сътрудничи на вестник „Македония“. Временно се увлича от протестантството и е негов активен проповедник.[1]

В 1869 година Мусевич се сдобива със султански ферман, който му дава правото да събира старини за Императорския музей в Цариград. Установява в Битоля, където в началото на 1871 година отваря българо-румънска книжарница. В нея освен на български и румънски език, се продават и книги на турски, френски, италиански, гръцки, както и картини по българска история, географски карти и атласи. В началото на август 1871 година е инициатор и организатор на Учителския събор в Прилеп. Той е основател и деловодител е на Българското благодетелно братство „Просвещение“ (1872-1875). Преследван от турските власти покрай въстанието в Босна и Херцеговина, след дълги митарства през 1876 година е арестуван в родния си град. Заради участието му в революционното движение Мусевич е хвърлен в Пловдивския затвор и осъден на смърт. По-късно султански указ отменя присъдата. Благодарение на застъпничеството на английския консул в Цариград е освободен от затвора. През пролетта на 1877 година бяга в Русия. По време на Руско-турската война от 1877 - 1878 година работи в Руския червен кръст.

След Освобождението през 1878 година заема различни служби в София. В края на 80-те години Мусевич, както и други проруски ориентирани общественици, емигрира в Одеса. В началото на 1889 година под ръководството на Светослав Миларов-Сапунов се включва в конспиративна група, която си поставя за цел убийството на княз Фердинанд. Скоро обаче групата се отказва от начинанието.[2] От 1890 до 1895 година е секретар е на български църковни общини в Македония и екзархийски училищен инспектор.

Умира на 14 юли 1914 година в София.[3][4]

  1. Протестантството в България, архив на оригинала от 17 април 2010, https://web.archive.org/web/20100417030050/http://protestantstvo.com/read/27, посетен на 12 септември 2011 
  2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, 2003, стр.38-40.
  3. Гергова, Ани. Енциклопедия. Българска книга. София, 2004, стр.293-294.
  4. Парижков, Петър. „...Свята длъжност и почтено занимание“. Книгопродавецът Петър Тодоров Мусевич-Бориков. – В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.239-244.