Петър Тончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Тончев
български полковник
Роден: 29 август, 1897
Починал: ?
?

Петър Георгиев Тончев е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Тончев е роден на 29 август 1897 г. в търновското село Михалци. През 1919 г. завършва Военното училище в София, а през 1935 г. и Военната академия. От 1940 г. преподава във Военната академия. Служи в първа жандармерийска дружина, а от 1929 г. в двадесет и първи пехотен полк. От 1933 г. е в щаба на втора пехотна тракийска дивизия.[1] През 1938 г. е назначен на служба в щаба на осма пехотна тунджанска дивизия. През 1943 г. е назначен за началник-щаб на втори окупационен корпус. От 1944 г. е командир на седемнадесета пехотна щипска дивизия. Същата година става флигел-адютант на Симеон II. На 4 ноември 1944 г. е назначен за командир на пета пехотна дунавска дивизия. В периода 15 януари 1945 – 13 юли 1946 г. е началник на Военната академия. Уволнен е на 13 юли 1946 г. [2].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 339.
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 153