Погром в Гранада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Погромът в Гранада (на 30 декември 1066 г., или по еврейския календар на 9 Тавет 4827 година) е масово избиване на евреи-сефаради от иберийските мюсюлмани в Ал-Андалус, днес испанската провинция Андалусия. Смъртта си в този погром намират над 4000 души.

Причината за масовото убийство от мюсюлманите е тяхното недоволство от великия везир в двора на емира на Гранада след разпада на Кордовския халифат през 1031 г. Великият везир на практика е управляващия емирата и заема най-важната длъжност в двора на емира. В случая велик везир е етническия евреин Йехосеф ха-Нагид (Юсуф ибн Нагрела, Йосиф Абу-Хусейн) или както е по-известен само като Йосиф, към който емира бил много задължен. [1]

На практика този пръв голям погром над евреите през средновековието се случва в мюсюлманска страна. Точно след 30 години, през 1096 г., след Клермонския събор, се слага началото на организираното избиване на евреи и в християнските страни (след призива Deus vult с т.нар. Германски кръстоносен поход, 1096).

Този първи значим погром бележи началото на спонтанния и организиран антиюдаизъм на Пиренейския полустров, завършил след малко повече от 4-и века - през 1492 г. с изгонването на евреите от Испания, последвано и от Португалия през 1497 г.

Еврейско-мюсюлманските отношения на Пиренейския полуостров имат своя дълга и сложна предистория. Мюсюлманското завладяването на полуострова в началото на VIII век е осъществено със значителната и отявлена подкрепа на местните евреи [1], които са антихристиянски настроени след Толедските събори и дискриминационното отношение към тях на Вестготското кралство. Постепенно през Х век в северната част на полуострова, християнските държави се закрепват и отпочват реконкистата. Евреите отново са изправени пред избор. Подкрепата им този път за християните, пък разтревожва мюсюлманите, защото последните се страхуват, че евреите биха предпочели да изберат отново по правило по-силния съперник в сблъсъка и да откупят индулгенциите си за предходните грехове към християните. В началото на 11 век (по време на втория политически ренесанс на Византия), под ударите на реконкистата отслабва и централната власт на халифата на Кордоба и същия се разпада формално през 1031 г. на малки емирства (тайфа или на латински tayfa). В следствие от този обществено-политически процес на полуострова, еврейската общност се оказва разединена по градове или региони, като отделните общности вече зависят от волята на всеки самостоятелен емир и неговите поданици. Евреите губят и някогашната силна подкрепа на централната власт в Кордоба, понеже такава власт вече няма. Тази децентрализация прави в очите на населението, особенно подозрителни евреите на високи позиции по места, защото тези техни отколешни позиции са по-близо, и забележими, до/от хората.

В началото на 11 век са отбелязани следните нападения над еврейски квартали - през 1011, 1013 и 1035 г. в Кордоба, и през 1039 г. в Сарагоса, но те са прелюдия към най-кървавия, завършил с избиването на евреите в Гранада през 1066 г.

На 30 декември 1066 г. озверяла тълпа гневни мюсюлмани нахлуват в двореца на емира на Гранада, разпвайки на кръст еврейския везир Йосиф, след което започва масов грабеж придружен с убийства на по-голяма част от еврейското население на града. Жертви са 1500 еврейски семейства или около 4000 души убити само в един ден - 30 декември. Само малцина от еврейската гранадска общност успяват да се спасят, бягайки на север към християнските владения.

Християнските владетели отначало приемат радушно и гостоприемно бягащите от религиозните им врагове евреи, понеже виждат в тях съюзници, а и платци за реконкистата. Впоследствие това отношение се променя коренно.

През 1391 г. в християнските владения на днешна Испания, в Севиля, избухва нов и още по-жесток и страшен антиеврейски погром, известен като Севилския погром. Този път жертвите са в пъти повече - от християните са избити около 7000 еврейски семейства. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ЛЕОН ПОЛЯКОВ — ИСТОРИЯ АНТИСЕМИТИЗМА — ЭПОХА ВЕРЫ
  2. История еврейского народа. Золотой век евреев в Испании