Германски кръстоносен поход, 1096
След призива на Папата на събора в Клермон за кръстоносен поход, германските рицари, решили, че първо трябва да се справят със собствените си евреи по Рейн, преди да ходят да освобождават Светите земи и Божи гроб от ръцете на неверниците.
Първият кръстоносен поход разпалва старата традиция на организирано насилие срещу евреите в Европа. Въпреки че антиюдаизма и гоненията на евреите съществуват от античността, Първият кръстоносен поход отбелязва първите масови организирани насилия срещу еврейски общности в Европа.
От началото на лятото на 1096 г. германска армия от около 10 000 души, водени от Готшалк, Фолкмар и Емих фон Лайнинген, се придвижва на север по долината на Рейн в посока, противоположна на Йерусалим, извършвайки систематични изстъпления срещу евреите.
Проповедите в полза на кръстоносния поход разпалват антиюдаизма. Според тях превземането на Йерусалим от християните и установяването там на християнски император би предизвикало Края на света, при който се очаква евреите да преминат към християнството. В части от Франция и Германия евреите са разглеждани като не по-малък враг от мюсюлманите. Смята се, че те са отговорни за разпъването на Христос, т.е. за богоубийството, а и са по-забележими от отдалечените мюсюлмани, които все пак са друговерци. Мнозина се чудят защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с друговерците, когато има неверници и то съвсем наблизо.
Кръстоносците се придвижват на север по долината на Рейн към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства.
Хиляди евреи са избити въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят. Кланетата са оправдавани с твърдението, че речта на папа Урбан в Клермон обещава награда от Господ за убийството на нехристияни от всякакъв вид, не само мюсюлмани. Въпреки че Папството не одобрява избиването на мюсюлмани и евреи при този и при следващите кръстоносни походи, при всяка кръстоносна кампания има многобройни нападения срещу евреите.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Robert Chazan, European Jewry and the First Crusade. University of California Press, 1987.
- Robert Chazan, In the Year 1096: The First Crusade and the Jews. Jewish Publication Society, 1996 (also contains extracts from the Hebrew chronicles).
- Jeremy Cohen, Sanctifying The Name of God: Jewish Martyrs and Jewish Memories of the First Crusade. University of Pennsylvania Press, 2004.
