Позитивна психотерапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Позитивната психотерапия е създадена от проф. д-р. Носрат Песешкиян през 1968 г. В основата и лежи идеята за позитивното начало и за единството на психиката. Песешкиан дефинира човека като "система (релативен кръг), където различни елементи и компоненти си взаимодействат в определена функция". Тази система има свойството да се самосъхранява. Ако бъде нарушен един компонент или една функция на системата, това се отразява по определен начин върху цялата система, като крайният резултат може да доведе до нарушение на системата като цяло. По този начин се губи единството на психиката. Следователно, проблемите, конфликтите, болестите представляват израз на нарушеното единство.[1] Особено важно за разбиране на единството и на позитивното начало е въвеждането на две детерминанти- преживяното и непреживяното. За разлика от повечето теории, които отреждат на преживяното мястото на основен конфликтен и болестотворен фактор и дори не споменават за непреживяното, позитивната терапия гради своята концепция върху разбирането за непреживяното и за ролята му в човешкия живот. Тъй като психиката на човека е организирана като система, то превесът в нея на определени преживявания води до липсата на други преживявания - до непреживяното - което нарушава системата като цяло, нейната хармония и предизвиква проблеми от различен род. Например, ако родителите придават изключително значение на прилежността на детето, в резултат на което непрекъснато е заето с различни задачи, преживяванията в тази връзка (и евентуално във връзка с постигнатите от него успехи) в същото време водят до формирането на област на неприживяното - то е лишено от необходимите за възрастта и развитието му игри и свободно време.Това, от своя страна, ограничава развитието на способностите му за общуване и фантазиране. Терапията се стреми да възстанови единството на системата, като се създават условия за възникване на преживявания в областта на непреживяното.

В страданието да се вижда само страдание и в конфликта само заплаха означава недоразумение,което във възпитанието и психиатрията води до непредвидими последствия

[2]

Например, ако в семейството единият от партньорите създава конфликти, трудности и проблеми на другия, то това не изчерпва изцяло смисъла на техните взаимоотношения. В същото това време присъства и възможността за развитие на личността на "засегнатия" партьор, за намиране на приемливи решения на възникналите конфликти. Следователно според Песешкиан, конфонтацията не е нещо, което на всяка цена трябва да се избягва, тъй като тя има значение в много области на общуването. Тя е от значение в отношенията между близки хора - съпрузи, деца, родители; а също така е полезна в развитието на обществените отношения. Следователно, конфликтите и трудностите могат да играят както негативна, така и позитивна роля и е важно да се обръща внимание върху позитивното в тях. Това променя както картината на човешките взаимоотношения, така и подходът към проблематиката; а също така и Аз-концепцията на личността. Страданието също така притежава позитивен смисъл, тъй като насочва вниманието на човека към възможностите за неговото самоусъвършенстване. Не случайно във всички религии се отрежда важна роля преживяването на страдание в процеса на на духовно развитие. Според Песешкиан терапията се основава върху самопомоща. В терапията пациентът променя коренно своята позиция като се превръща в консултант и терапевт в собствената си група. Подчертава се общото в семейството и позитивното в отношенията между неговите членове. Мобилизират се всички възможностиза самопомощ. Взаимодействието между терапевт и клиент представлява един диалог между двамата, което води до тяхното взаимно развитие.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Носрат Песешкиан, Позитивна фамилна психотерапия. Варна 1993 стр. 76
  2. Носрат Песешкиан, Позитивна фамилна психотерапия. Варна 1993 стр. 76

Песешкиан Н. Позитивната фамилна психотерапия.Варна 1993

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.