Хайнрих Менг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнрих Менг
Heinrich Meng
германски психоаналитик
Роден
Починал
10 август 1982 г. (95 г.)

Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Учил при Пол Федерн, Ханс Закс

Хайнрих Менг (на немски: Heinrich Meng) е германски лекар, професор и психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 юли 1887 година в Хохенхърст, Германия. Когато е 2-годишен заболява от полиомиелит и е много близко до смъртта. По време на своя живот той показва склонност към полезност за другите; докато е студент, той се заинтересува от храненето и физиологията. Вегетарианец е и се присъединява към младежките движения, за да допринася за въздържаността, популярното обучение, социалната и душевна хигиена, социализма и пацифизма.

След завършване на медицинското си следване (1907 – 1911) практикува в Щутгарт. По време на Първата световна война влиза в контакт с Карл Ландауер – психоаналитик от Франкфурт. През 1921 е анализиран от Пол Федерн във Виена, анализа, която е последвана от втора с Ханс Закс в Берлин. През 1923 благодарение на влиянието на Клара Цеткин, той е призован заедно с други лекари при смъртното легло на Ленин в Кремъл. От 1929 до 1933 той и Ландауер ръководят Франкфуртският психоаналитичен институт в сътрудничество с Института за социални изследвания, на който те са съоснователи. През 1933 емигрира в Швейцария, а през 1937 става първият директор на институт за „психическа хигиена“. Той заема този пост до пенсионирането си през 1956.

Умира на 10 август 1982 година в Базел на 95-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Federn, Paul, and Meng, Heinrich. (1928). Das psychoanalytische Volksbuch. Stuttgart: Hippokrates.
  • Grote, Louis R., and Meng, Heinrich. (1934). Über interne und psychotherapeutische Behandlung der endogenen Magersucht. Schweizerische medizinische Wochenschrift,15,7.
  • Meng, Heinrich. (1934). Strafen und Erziehen. Berne: Hans Huber.
  • ——. (1958). Psychohygienische Vorlesungen. Eine Einfüh-rung in Theorie und Praxis des seelischen Gesundheitsschutzes. Basel-Stuttgart: Benno Schwabe.
  • ——. (1971). Leben als Begegnung. Stuttgart: Hippokrates.
  • Plänkers, Tomas. (1996). Die Verleihung des Frankfurter Goethe-Preises an Sigmund Freud 1930. Die Sitzungsprotokolle des Goethe-Preiskuratoriums. In Tomas Plänkers, et al., Psychoanalyse in Frankfurt a. M. Zerstörte Anfänge, Wiederannäherung und Entwicklungen (pp. 254 – 331). Tübingen: Diskord.
  • ——. (1996). Hygiene der Seele. Heinrich Meng (1887 – 1972). In Tomas Plänkers, et al.: Psychoanalyse in Frankfurt a. M. Zerstörte Anfänge, Wiederannäherung und Entwicklungen, (pp. 109 – 140). Tübingen: Diskord.