Полина Недялкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Полина Недялкова
български генерал, съветски офицер
Родена: 8 декември 1914 г.
Починала: 5 януари 2001 г. (86 г.)

Полина Антонова Недялкова е съветски и български офицер, танкист, интербригадист, първата жена-генерал в Българската армия.

Родители[редактиране | редактиране на кода]

Нейните родители са комунистите Антон и Цветана Недялкови. Бащата, осъден на смърт през 1924 г. заради участието му в Септемврийското въстание от 1923 г., успява да замине за СССР, а през 1926 г. при него пристига и семейството му.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Полина Недялкова завършва през 1936 г. Експлоатационния факултет на Военната академия за механизация и моторизация в Москва и става инженер-механик на автобронетанкова техника.

Едва на 22 г. със звание капитан заминава като доброволец-интербригадист и участва в Гражданската война в Испания като инженер по ремонта на единствената танкова бригада на Републиканската армия. Изтегля от бойната линия 7 поразени италиански танка край Гуадалахара, за което получава първия си боен орден „Червено знаме“. Завръща се в СССР през 1938 г.

На 22 юни 1941 г. – според спомените на главния маршал на артилерията на Съветския съюз Н. Н. Воронов, П. Недялкова като помощник-дежурна по Бронетанковото управление на Генщаба на Червената армия отваря секретния плик за мобилизацията. Участва във Великата отечествена война на СССР в състава на Втори украински фронт. Победата я заварва в гр. Сенец край Братислава, на границата на Словакия с Унгария.

Инженер полковник Недялкова се завръща в България през 1952 г. и постъпва в Българската народна армия. Участва в развитието на българските бронетанкови войски, в техническото превъоръжаване и модернизацията на БНА. Назначена е за началник на Автотракторното уп­равление на Министерството на народната отбрана, а по-късно – за заместник-началник на Главното автобронетанково управление. Организира издаването и става главен редактор на списание „Военна техника“ (1967).

През 1974 г. е произведена в звание генерал-майор (днес: бригаден генерал), ставайки първата жена в България с висше офицерско звание (следващите жени-генерали са Нанка Серкеджиева от МВР и Нонка Матова) и първата жена-генерал от бронетанковите войски.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Получава съветския орден „Червено знаме“ по време на Гражданската война в Испания.

Удостоена е със званието „Герой на социалистическия труд“

Наградена е посмъртно с руския орден „Великая победа“ през 2007 г. (ордена получава нейната дъщеря Цветана Игорова)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]