Портал:Археология/Избрана статия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Курганната хипотеза, наричана също Курганна теория или Степна теория, е най-широко приеманото предположение това къде е възникнал индоевропейският праезик, от който произлизат индоевропейските езици. Според теорията, хората от курганната култура в Понтийско-Каспийската степ на север от Черно море са били най-вероятните носители на индоевропейския праезик. Терминът произлиза от руския термин курган, вид погребална могила.

Курганната хипотеза е формулирана за първи път през 1950-те години от Мария Гимбутас, която използва термина, за да групира различни култури, включително културата Ямна и тези преди тях. Вместо това Дейвид Антъни използва основната култура Ямна и връзката й с други култури като отправна точка.

Мария Гимбутас определя курганската култура като съставена от четири последователни периода, като най-ранният (Курган I) включва Самарската и Сероглазовската култури от района между реките Днепър и Волга през медната епоха (началото на 4 хилядолетие пр.н.е.). Хората от тези култури са били номадски скотовъдци, които според модела до началото на 3 хилядолетие пр.н.е. са се заселили от Понтийско-Каспийската степ и в Източна Европа.

Три генетични проучвания през 2015 г. дават частична подкрепа на курганната теория на Гимбутас, по отношение на това къде е възникнал иноевропейския праезик. Според тези проучвания, хаплогрупите R1b и R1a (днес най-често срещани в Европа, а R1a често срещана в Южна Азия) биха се разпространили от степите на север от Черно и Каспийско море, заедно с индоевропейските езици. Също така, открит е автозомен компонент, присъстващ в съвременното коренно население в Европа, който не присъства при европейците през неолита, предаван по бащина линия при R1b и R1a. още »