Портал:История на България/Избрана статия/юни

Градът през 1913 г.

Четата на Христо Ботев е българска революционна чета, ръководена от Христо Ботев, която прави опит за освобождение на българите, непосредствено две години преди Освобождението на България. Тя формирана през април 1876 г., като за войвода е определен Христо Ботев – известен революционен деец, поет и журналист. Състояла се е от между 172 и 186 души, което по съвременните военни стандарти за бойни единици се равнява на рота. През май (по стар стил) 1876 г. той повежда четата на сражение с Османската империя. На палубата на кораба „Радецки“ по река Дунав от няколко пристанища на румънска територия се качват четниците и техният войвода Христо Ботев, облечени като обикновени пътници. Ботев връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй. От там четата на Ботев се отправя към Враца, центъра на революционния окръг, минавайки през селата Бутан и Борован, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четниците достигат подножието на връх Околчица (познат също като Вола) във Врачанската планина, след сражение с части на османската армия Христо Ботев е прострелян на смъртоносно и умира вечерта на 20 май, или 1 юни (по нов стил).

Подвига на Христо Ботев е честван в България като официален празник на 2 юни, известен като – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Този ден се отбелязва за пръв път през 1884 г., във Враца и Пловдив, Княжество България. От 1901 г. се чества официално.