Приказ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Реконструкция на маса на Приказ от XVII век в Псков

Прика́з е вид държавна институция в Руското царство от края на XV век до първата четвърт на XVIII век.[1]

Приказите са първите държавни институции в Руското царство, които заменят дотогавашната вотчинно-феодална система на управление, типична за Велико московско княжество.[1] Те се появяват в края на XV век и просъществуват до първата четвърт на XVIII век.[1] Развитието на прика́зната система е обусловено от усложняването на задачите, пред които е изправена зараждащата се монархия във връзка с формирането на Руското царство през втората половина на XV век.[1] В началния етап от възникването на приказите техният състав се сформирал от служителите на хазната, двора, и комисиите на Болярската дума.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Руската дума прика́з означава по принцип „заповед“, „заръка“ или „заповедна длъжност“, дадена от царя на отделни високопоставени личности.[1] За да изпълнят тази заповед, призваните сановници трябвало да наемат служители, които да им съдействат. С течение на времето те работели заедно като колектив, повтаряйки все същите задачи, и постепено възникнала една своеобразна организация – вид държавна служба (институция), специализирана в изпълнението на определен вид заповедни задачи. Постепено, думата приказ придобила значението на държавна институция или ведомство.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Разграничават се няколко вида прикази: дворцови прикази – отговарящи за стопанисването на двореца на владетеля; общодържавни прикази – подразделящи се на отраслови, териториални и териториално-отраслови; както и патриаршески и митрополитски прикази.[1] Някои от тях (подбор) са следните:

  • Към отрасловите прикази спадат например – Конюшен приказ (отговорен за стопанисването на придворната конюшня), Пощово-транспортен приказ, Стрелцови приказ, Посолствен приказ, Приходен приказ, Разбойнически приказ (за наказателното правосъдие; от думата „разбойник“); Отряден приказ (за военното дело) и др.[1]
  • Към териториалните прикази спадат например – Сибирски приказ, Казански приказ, управляващия Слободска Украйна Великоруски приказ – осъществявали са съдебната, изпълнителната и финансовата администрация на тяхната съответна територия; поддържали са дипломатически отношения със съседните държави; осигурявали са защитата на границите; събирали са данъците; устройвали са строителство на градове и крепости.[1]
  • Към териториално-отрасловите спадат например – Вла­ди­мир­ският съдебен приказ, Мо­с­ков­ският съдебен приказ и др. – т. е. те са тясно специализирани ведомства за правосъдие, но тяхната дейност се разпростира върху определена територия.[1]
  • Към патриаршеските спада например Патриаршеският дворцов приказ (Патриаршеска дворцова канцелария, от 1722 г. Синодален дворцов приказ) – ведомство, отговорно за имуществото и домостопанството на патриаршеската катедра (наричана от 1721 г. Свети синод).[2] Думата дворец тук се използва в старинното си значение на палата, камара – като например в името: Българска стопанска камара, Софийска търговско-промишлена камара, Камара на архитектите в България; или Съдебна палата, Синодална палата на Българския Свети Синод. Патриаршеският дворцов приказ управлявал всички владения на патриарха: села в различни окръзи, резиденции в Подмосковието, слободи в градовете, митници, рибарници и др.[2] Той надзиравал над стопанисването на патриаршеските и синодалните манастири и храмове; от 1670-те години и над домовете на милостинята (домове за нуждаещи се).[2] Осъществявал е измерването (кадастрирането) на патриаршеските и синодалните земи.[2] Контролирал е дейността на приказниците (чрез светски лица) и селските старейшини (чрез духовени лица), които събирали данъци от населението на патриаршеските и синодалните вотчини в полза на духовенството и хазната (пощово-транспортен данък, стрелецки данък и др.).[2] Обезпечавал е битовите нужди на патриарха, управлявал е патриаршеския двор.[2] Изснасял е постановления по апелации на решенията на игумените на жилищните манастири, решавал е дела по имотни въпроси и завещания в пределите на патриаршеските и синодалните владения.[2]
  • Приказ на патриаршеската хазна – отговорна за приходите и разходите на патриарха.[3]
  • Патриаршески съдебен приказ – осъществявал наказателното правосъдие над миряните в сферата на духовните въпроси (завещания, брак, семейни и морални въпроси, посещение на църковни служби, участие в тайнствата и т. н.).[4]
  • Патриаршески духовен приказ – осъществявал правосъдие над духовенстовото в сферата на духовните въпроси.[5]
  • Всеки митрополит / всяка митрополия имали аналогични на патриаршеските прикази – например: Митрополитен дворцов приказ; Приказ на митрополитската хазна, Митрополтен съдебен приказ и пр.[1]

На тези прикази били поверявани много различни задачи, чиято важност зависела от това, в какви отношения се намират ръководителят на ведомството и царят. Ако ведомственият ръководител се ползвал с по-голямо доверие на царя, то той и съответно неговото ведомство получавали и по-важни, по-отговорни заповеди. Липсвало е обачно ясно разграничаване на сферите на компетентност на отделните приказки. Всеки приказ имал свои собствени приходи и разходи, собствено правосъдие над своите служители и над населението, за което е отговарял в дадена сфера (например финанси, търговия и т. н.). Много прикази съществуват само за кратко време, други се превръщат в постоянни институции. Понякога е имало до шестдесет прики, пряко подчинени на царя.

Съветски съюз[редактиране | редактиране на кода]

Приказ от 8 май 1945 г.

В Съветския съюз термина приказ първоначално се отнася до заповедите на висшето политическо ръководство по адрес наЧервената армия, а по-късно приказ започват да се наричат като цяло военни административни актове. Във военен контекст, приказ се дефинира като „писмено или устно нареждане на началник, чието изпълнение е задължително за негов подчинен“.[6] Приказът е „основен акт на военното ръководство“ и „формално-правно изявление на волята на началник“.[6] Известност добива приказът на Сталин от 8 май 1945 г., излъчен по радиото, в който се обявява края на Втората световна война и безусловната капитулация на Германския райх.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л Петров, К. В. ПРИКА́ЗЫ // Большая российская энциклопедия 2004–2017. Т. 27. Москва, 2015 г. с. 483-484. Посетен на 2023-04-14. (на руски)
  2. ↑ а б в г д е ж Устинова, И. А. ПАТРИА́РШИЙ ДВОРЦО́ВЫЙ ПРИКА́З // Большая российская энциклопедия 2004–2017. Москва. Посетен на 2023-04-18. (на руски)
  3. ↑ Устинова, И. А. ПАТРИА́РШИЙ КАЗЁННЫЙ ПРИКА́З // Большая российская энциклопедия 2004–2017. Москва. Посетен на 2023-04-18. (на руски)
  4. ↑ Устинова, И. А. ПАТРИА́РШИЙ РАЗРЯ́ДНЫЙ ПРИКА́З // Большая российская энциклопедия 2004–2017. Москва. Посетен на 2023-04-18. (на руски)
  5. ↑ Устинова, И. А. ПАТРИА́РШИЙ ДУХО́ВНЫЙ ПРИКА́З // Большая российская энциклопедия 2004–2017. Москва. Посетен на 2023-04-18. (на руски)
  6. ↑ а б Foitzik, Jan. V. Wirkungsmechanismen. 1. Befehlsorganisation. Befehlsformen // Sowjetische Militäradministration in Deutschland (SMAD) 1945-1949. Struktur und Funktion. Berlin, Akademie Verlag, 2009 г. ISBN 3050026804. S. 301. Посетен на 2023-04-18. (на немски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Prikas в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Приказ&oldid=11762006“.