Прилепско клане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прилепско клане
Част от Македонски въпрос
Местоположение Прилеп
Дата
януари 1945 г.
Цел ликвидиране на българщината
Смъртни случаи 15
Извършител югославски власти

Прилепското клане е (на македонска литературна норма: Масакрот во Прилеп) е масов разстрел на привърженици на Методи Шаторов – Шарло и българи от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА).

Според Коста Църнушанов клането се извършва през 1945 г. по заповед на Цветко Узуновски - Абаз и Светозар Вукманович – Темпо. Така са убити привържениците на Шаторов:

  • Димче Топличанец – Клайнето, шивач, около 43-годишен, потомък на един от героите на „Ножот“ (1907 г.); мъж умен, приятен, твърд, обичан;
  • Ордан Дебеламесо, вече възрастен, към 70-годишен, основател на комунистическата партия в Прилеп;
  • Неговия син Х. Йорданов – Дебеломесо, студент;
  • Трайче Електротехника от с. Селце;
  • Кице Кюркчиев, също един от основателите на партията в града, възпитател на много партийни кадри. При опит за арестуването му той се самоубил.

Отделно като българи са разстреляни и следните лица[1]:

  • Александър Хаджиздравев, юрист, потомък на възрожденското семейство Хаджиздравеви. Застрелян е на улицата.
  • Чичо му Панче Хаджиздравев, завършил Физико-математическия факултет в Лиеж, бивш български учител в турско време, от дълбока скръб за любимия си племенник и тежко разочарован от новия поход срещу българщината, се самообесва с думите: „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“
  • Христо (Ицко) Иванов Сърчар, търговец на стъклария, застрелян пред вратата на собствения му дом от д-р Дулян от Ресен, зъболекар, женен за французойка, голям злодей. Търсил е и сина му Кирил Христов Иванов, също проявен българин, но той успял да избяга и бива осъден задочно на смърт.
  • Илия Ристески Лажо, шивач и също проявен българин от народа, обесен.
  • Дончо Северски от с. Варош, край Прилеп, бивш дългогодишен организационен четник, кмет в едно сърбоманско село в Прилепско.
  • Никола Стоянов – Мамин Кольо, шивач, активен българин, критикувал насилията над българщината от страна на сърбоманите партизани.
  • Миро Симоновски, 65-годишен мъж, кмет на албанското с. Десово, роднина на Димитър Талев (зет от братовчедка) – обесен лично от Вера Ацева.
  • Илия Оровчанец – Никодинец
  • Ицко Радески
  • Милан Гюрлуков – деец на ВМРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония