Първенец (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Първенец (Област Ямбол))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Първенец (Област Пловдив).

Първенец
Общи данни
Население 292 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,739 km²
Надм. височина 140 m
Пощ. код 8694
Тел. код 04752
МПС код У
ЕКАТТЕ 59046
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Стралджа
Атанас Киров
(МК "Промяна")

Първенец е село в Югоизточна България. То се намира в община Стралджа, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Първенец, Ямболска област е разположено в района на Бакаджиците, и е на границата между Тервелова България и Византия. То е възникнало върху пепелищата на тракийски и славянски села. Намерените около 20 броя каменни ножове и стъргалки доказват, че още през каменната епоха тук са живели хора. Каменните сечива са направени от местен черен камък и не се отличават с изключителната си якост като кремъчните. Тези предмети са намирани навсякъде по нивите и показват, че цялото землище е било обитавано от праисторически хора, чийто произход не е научно доказан.

Безспорно най-много паметници са оставили в този регион траките. На 500 метра от селото е намерено отлично обработено каменно изображение на глава на божеството Ваал-Амон. През 1950 год. младежи-бригадири откриват тежка оловна масивна врата в местността "Бахчеванов кайнак", впоследствие насечена на част и раздадена на ловците за преработка във вид на сачми.

Най-значимият исторически паметник в землището е Еркесия - пограничен изкоп от времето на хан Тервел. Старото село, обитавано от кумански поданици-заселени от Асеновци около 12 век, е разположено на около 1 км източно от сегашното село в местността "Черковището". Явно селото е датирало много преди османското нашествие, поради наличието на огромна за времето си масивна църква. Сегашната църква (построена 1858 г.) е застлана с плочките и мозайката от старата църква, намираща се в "Черковището".

И до днес селището на "Черковището щеше да съществува, ако не са били събтията, свързани с Руско-турската война 1828-1829 г. Тази война е една от най-успешните за руското оръжие и най-трагивната за българите от Източна България. За първи път руските войски преминават Балкана, стегат до Одрин и го превземат. В първият вариант на руските военни планове се предвиждало освобождението и на българите. Източна България е била в руски ръце. Всички българи са смятали, че е дошъл краят на владичеството. Но събитията се развили в неочаквана за българите насока. На 14.IX.1829 г. двете воюващи страни подписали в Одрин мирен договор. Следвайки инструкциите на Петербург, руските представители се задоволили с минимума от възможностите, които имали: автономия за Влахия, Молдавия и Сърбия (фактически те вече разполагали с нея), независимост за воюваща Гърция в желаните от Русия граници, откриване на черноморските Проливи за търговските кораби на всички държави, неголеми териториални придобивки за Русия, контрибуции и т. н. По страниците на договора България и българите като народ, взел най-активно участие в едва заглъхналите военни действия, въобще не били споменати. Единствено в т. 13-а от договора било отбелязано, че всички желаещи християни имат право да емигрират в Русия. За промяна в тяхното стопанско и политическо положение или за провеждането на някакви други реформи и дума не ставало. Напразни били усилията на българите от Странджа и Сакар пред главнокомандуващия ген. Дибич Задбалкански за по-енергична руска намеса в тяхната съдба.По официални данни се изселват над 100 000 души. В Сливен от 4000 семейства остават 65, в Ямбол от близо 7000 души остават само 25 семейства, а от селото в местността "Черковището" не остава никой-всички се изселват. Турските власти след оттеглянето на руските войски и изселилите се българи пуснали слуха, че чума е уморила местното население и поради това цяла Източна България е обезлюдена. Турското управление започнало е обещавало оземляване на новите заселници с цел да възроди този район. През 1831 г. приселници от Старозагорско, Чирпанско и Пловдивско започват да населяват този край. В землището на сегашното село Първенец са се заселили родове от Рамалии и Меселими - Чирпанско. Тези родове са били - Далевски,Йончовски, Грудювълковски, Божкомихалеви, Консулски, Радювски, Крайвълковски, Стефанрадеви, Гиновски, Лесевски, Моньогенчеви, Сърбински, Стоювълеви и др. Към 1840 год. селото вече е наброявало над 50 къщи. Поради това, че земята върху която е възникнало селището е била ленно владение на турски чифликчия Али и по негово име селото било наречено Башалии до 1934 год.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото има причудливи скални форми, назовани от населението "Момите", "Сивриците", "Ока таш". Забележителни са още : "Улеите", "Канарата", "Сливата", "Падналият камък". Най-величественият исторически паметник в землището на селото е "Еркесията"- пограничен изкоп от времето на хан Тервел. Той преминаве на 1 км. северно от селото.За това гранично съоръжение К.Иречек пише: "Пет крачки широк и толкова дълбок, така, че спокойно може да се скрие зад насипа един конник, без даже да слиза от коня. "През 1856-58 г. башалийци построяват голяма църква. Строена е от италиански майстори, вътре е иззографисана от Ради Колесов от Ямбол и негови ученици. Името на църквата е "Св. Георги" и първи свещеник е поп Атанас от Атанасчовския род.През 1868 г. е открито първото училище с учител Стефан Радев от Ямбол. По-късно през 1876 г. за учител идва Моньо Вълков. През 1882-1890 г. броят на учениците непрекъснато нараства, а учителите имат вече и педагогическо образование. Нова сграда на училището започва да се строи 1901 г. от италиански майстори в романски стил. Завършена е през 1910 г. и привлича много ученици от района. Нивото на образованието в училището е много високо. По това време паралелно се развива и читалищната дейност. Селото се посещава и от любителски театрални трупи. Съвременна читалищна сграда е построена през 1956-57 г. Името на селото до 1934 г. е Башалий, след това е назовано според българския му превод Първенец. През 2004 г. дългогодишният учител и директор на училището, по-късно и кмет на село Първенец Митьо Иванов Кожухаров издава с подкрепата на родолюбиви съселяни "Кратка история" на селото. Тя е плод на дългогодишен труд по събиране,издирване и съхраняване на преданията, легендите и историческите факти, а също така и бита и културата на населението от селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка последна неделя на месец септември в село Първенец има родови срещи и общоселски събор. Поканват се всички познати близки и роднини на родовете от с. Първенец да вземат участие в него.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]