Първо Наумово житие
| Първо Наумово житие | |
 Житието, снимано от Пьотър Лавров и публикувано в „Жития св. Наума Охридского и служба ему“, в: „Известия отделения русского языка и словесности Академии наук“, XII., 4., 1907, S. 1-51. | |
| Автор | ученик на Климент Охридски |
|---|---|
| Създаден | първа половина на X век Девол, Българско царство |
| Вид | проза |
Първото Наумово житие е старобългарско агиографско произведение - най-старото житие на българския средновековен учен, книжовник и светец Наум Охридски. Написано е в първата половина на X век от неизвестен автор, непосредствен ученик на Климент Охридски. Запазено е в единствен препис от XV век.[1][2][3][4]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Житието е написано по поръка на епископ Марко Деволски около 940 година, но не по-късно от 969 година. Вероятно е било предназначено за църковна служба. По тип се доближава до приложните жития.[4] Авторът на житието определя себе си и владиката си Марко като ученици на Климент Охридски:[2]
| „ | Ето – сам се насилих, а повече ме подтикна владиката, който също така беше ученик на този блажен Климент, Марко, който беше епископ в Деволската епископия, четвъртият епископ бе [той] сред славянския народ на Девол.[2] | “ |
Въпреки че житието е кратко, то е ценен исторически извор, тъй като съдържа хронологическа информация за българската история от края на IX – началото на X век, важни сведения за разгрома на славянската писменост в Панония, за съдбата на онези Методиеви ученици, които са продадени във Венеция, за живота на Климент Охридски и Наум и за Марко Деволски, както и изключително важната информация, че анонимният автор на житието съставя и житие на Климент Охридски преди това. Първата част от житието, която е изгубена, се смята, че е съдържала кратки сведения за жизнения път и делата на Климент Охридски, тъй като запазеният текст започва с „И ето, братя, да не остане без помен братът на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците – презвитер Наум“.[1][2]
Ръкопис[редактиране | редактиране на кода]
От житието е запазен един ръкопис от XV век. Преписът е открит в 1906 година от професор Йордан Иванов в Зографския манастир, където продължава да се съхранява. Преписът е на лист 308, в Пролог № 47 и е създаден в Пископие в Дебърско, от поп Иван Милошев и брат му Никола.[3] Житието е обнародвано в 1908 година от Иванов в труда му „Български старини из Македония“.[5] По-късно ръкописът е пресниман и издаден от Пьотър Лавров, а в 1911 година житието е преведено и издадено на латински от Франтишек Снопек.[6]
Ръкописът е написан с полуустав с безюсов правопис.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994, № 47, стр. 49.
- Стара българска литература. Том 4, стр. 80-81, 525-527. (Превод на Климентина Иванова)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Илиев, Илия Г. Възникване на Деволското книжовно и литературно средище // Списание „Епохи“ Том XXIII (Книжка 1). ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 2015. с. 112.
- ↑ а б в г Житие на Св. Наум Охридски, Чудотворец // martin.mitov.org. Посетен на 17 февруари 2018.
- ↑ а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 305.
- ↑ а б Иванова, Климентина. IV. Житийна литература, в: Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина. Летописи, жития, богословие, риторика, поезия. София, Агата-А, 1995. Архив на оригинала от 2017-06-30 в Wayback Machine.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, Държавна печатница, 1908. с. 54.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 306.
