Пьотър Витгенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пьотър Витгенщайн
Ludwig Adolph Peter Fürst zu Sayn-Wittgenstein
руски генерал-фелдмаршал

Роден
Починал

Активен период от 1789 г.
Награди орден Света Анна III степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Орден Черен орел
Семейство
Баща Христиан Лудвиг Казимир фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург
Пьотър Витгенщайн в Общомедия

Пьотър Витгенщайн или Лудвиг Адолф Петер фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (на руски: Пётр Христианович Витгенштейн; на немски: Ludwig Adolph Peter (Pjotr Christianowitsch) zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg) е руски военачалник, командвал корпус и армии във войните с Наполеон I през 1812 – 1814 и Османската империя през 1828 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Витгенщайн произхожда от немски аристократичен род. Баща му Христиан Лудвиг Казимир фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург (1725 – 1797) е генерал на руска служба, а самият той е родом от Нежин. Още 11-годишен е записан в гвардейския Семьоновски полк, а на 25 командва ескадрон в Полша при потушаването на въстанието на Косцюшко. През 1799 е произведен в генерал-майор и командир на хусарски полк.[1]

В края на управлението на император Павел генерал Витгенщайн изпада в немилост и е принуден да подаде оставка. При възкачването на Александър I е възстановен на служба и се издига още във военната йерархия. През лятото на 1812, при нахлуването на Наполеон в Русия, Витгенщайн оглавява силите, които преграждат пътя на французите към Санкт Петербург на река Западна Двина. В сражението при Клястици през юли удържа победа, с която спасява столицата от нашествениците. През октомври преминава в настъпление, за да пресече отстъплението на основните френски сили от Москва. Печели битките при Полоцк и Чашники, но при Березина допуска Наполеон да се изплъзне от обкръжение.[2] Пренасяйки войната в Германия, през февруари 1813 Витгенщайн превзема Берлин. След смъртта на Кутузов през април е назначен за главнокомандващ съюзните руско-пруски войски. След неуспешните сражения с наполеоновите войски при Лютцен и Бауцен месец по-късно отстъпва поста на генерал Барклай-де-Толи. До победата над Наполеон през 1814 командва корпус в Германия и Франция.[3]

През 1826, веднага след възкачването на император Николай I, Витгенщайн е издигнат в чин генерал-фелдмаршал. През 1828, при избухването на руско-турската война, му е поверено командването на Дунавския оперативен театър.[3] Подчинените му войски окупират Молдова, Влахия и Добруджа, овладявайки силните крепости Браила и Варна, но са спрени под стените на Шумен.[4] Заради ограничения успех, тежките загуби и постоянната намеса на императора в командването, в началото на 1829 Витгенщайн предава командването над руските войски на Дунав.[3]

На 1 май 1834 г. в Берлин той става 1. княз на Сайн-Витгенщайн.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Контеса Антония Станиславовна Снарска

Той се жени на 27 юни 1798 г. в Полоцк за Антония Станиславовна контеса Снарска (* 23 март 1774 в Полоцк; † 27 юли 1856 в Каменка). Те имат децата:

  • Лудвиг Адолф Фридрих (* 17 юни 1799; † 20 юли 1866), 2. княз на Сайн и Витгенщайн, от 23 септември 1861 княз на Сайн-Витгенщайн-Сайн (в Лудвигсбург), императорски руски фелдмаршал
∞ 14 юни 1828 принцеса Стефания Радзивил (* 9 декември 1809; † 26 юли 1832)
∞ 23 октомври 1834 принцеса Леонила Ивановна Бариатинска (* 9 май 1816; † 1 февруари 1918)
  • Станислаус (* 9 юни 1800; † януари 1820)
  • Александер (* 15 август 1803; † 30 май 1858) ∞ 12 ноември 1824 София Ивановна Горголи (* 17 май 1808; † 10 юни 1835)
  • Петер
  • Георг (* 26 май 1807; † 21 март 1857) ∞ 24 август 1835 принцеса Емилия Святополк-Четвертинска (* 20 октомври 1819; † 24 ноември 1896)
  • Алексей (* 26 август 1810; † 10 октомври 1842)
  • Николаус (кръстен 10 март 1812; † 10 март 1864)
∞ 26 април 1836 (развод 1855) Елизабет Петровна Ивановска (* 7 февруари 1819; † 10 март 1889)
∞ 13 януари 1857 Мария Василиевна Михайлова (* 22 март 1830; † 20 декември 1864)
  • Емилия (* 24 юни 1801; † 10 май 1869) ∞ 26 октомври 1821 принц Петер Трубецкой (* 7 април 1798; † 3 юни 1871)
  • Мария
  • Елизабет
  • Антония

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рубцов, Ю. В. Генерал-фельдмаршалы в истории России. Москва, Владос, 2008, стр. 63 – 64
  2. Рубцов, Ю. В. Генерал-фельдмаршалы в истории России. Москва, Владос, 2008, стр. 64 – 66
  3. а б в Рубцов, Ю. В. Генерал-фельдмаршалы в истории России. Москва, Владос, 2008, стр. 67 – 68
  4. Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828 – 1829 гг. Във: История русской армии, 1812 – 1864 гг. Санкт Петербург, Полигон, 2003. Стр. 386 – 399

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]