Раб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раб.

Раб
Rab
Rab town from the see.jpg
гледка към град Раб
Местоположение Адриатическо море
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Площ 93,60 km²
Най-висока точка 410 m
Relief map of Croatia.png
44.7561° с. ш. 14.7611° и. д.
Местоположение в Хърватия
Раб в Общомедия

Раб (на хърватски: Rab) е остров в северната част на Хърватия близо до Далматинското крайбрежие в залива Кварнер в Адриатическо море.

География[редактиране | редактиране на кода]

Островът има площ 93,60 км² и дължина 22 км. Най-високата точка е Каменяк (410 м). Източната му част е скалиста и негостоприемна, за сметка на западната, която е покрита с гори (откъдето идва и старото латинско название на острова Arborea)

Раб е отделен от близките острови Црес, Крък и Паг с проливи. С континенталната част е свързан с пътнически катамаран Риека - Раб - Новаля (о.Паг) и с ферибот Мишняк - Ябланац (разстоянието се взима за петнадесет минути).

Остров Раб се издържа от земеделие, риболов, корабно строителство и туризъм.

История[редактиране | редактиране на кода]

Раб е бил заселен в древността от племето либурни (ок.IV в.пр.н.е.). От III в. пр.н.е. до VI в. бил част от Римската империя. На острова се родил свети Марин, основал през 301 г. Сан Марино, където потърсил спасение от преследванията срещу християните при управлението на император Диоклециан.

В средновековието островът бил притежание на Византия като попадал в границите на тема Далмация, макар до голяма степен ромейската власт тук да била само номинална. През 1069 г. хърватският крал Петър Крешимир IV сключил договор с Византия, според който Адриатическото крайбрежие, за което хърватите се борили в продължение на сто години, преминало във властта на Хърватското кралство.[1] През 1412 г. Венецианската република вече владеела острова, въпреки че реално нейното влияние било осезаемо много преди тази дата. След падането на Венеция през 1797 г. островът станал част от Австрия. През 1918—1921 г. бил под италианска окупация, а след Първата световна война попаднал в границите на Югославия. По време на Втората световна война отново е зает от италианците и тук е имало изграден концентрационен лагер. След края на войната е част от Югославия, а след нейния разпад през 1990 г. - част от Хърватия.

Първият известен епископ на Раб бил Титиан, чието име фигурира сред участниците в църковния съвет, свикан през 532 г. в Амфиса. На 17 октомври 1154 г. Раб е прикрепен към архиепископията на Задар. През 1828 г. диоцезът е обединен с този на Крък.[2][3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите населени пунктове на остров Раб са Лопар (1191 души през 2001 г.), Барбат (1205 души през 2001 г.) и едноименният град Раб (437 жители през 2011 г.).[4] [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ferdo Šišić, Povijest Hrvata u vrijeme narodnih vladara;;, 1925, Zagreb
  2. Pius Bonifacius Gams, Series episcoporum Ecclesiae Catholicae, Leipzig 1931, pp. 394-395
  3. Konrad Eubel, Hierarchia Catholica Medii Aevi, vol. 1, p. 101; vol. 2, p. 92; vol. 3, p. 115; vol. 4, p. 91; vol. 5, p. 95; vol. 6, p. 95
  4. Население по възрастови групи (2001 г.)
  5. Преброяване 2011 г.