Раб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раб.

Раб
Rab
Rab town from the see.jpg
гледка към град Раб
Местоположение Адриатическо море
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Площ 93,60 km²
Най-висока точка 410 m
Relief map of Croatia.png
44.7561° с. ш. 14.7611° и. д.
Местоположение в Хърватия
Раб в Общомедия

Раб (на хърватски: Rab) е остров в северната част на Хърватия близо до Далматинското крайбрежие в залива Кварнер в Адриатическо море.

География[редактиране | редактиране на кода]

Островът има площ 93,60 км² и дължина 22 км. Най-високата точка е Каменяк (410 м). Източната му част е скалиста и негостоприемна, за сметка на западната, която е покрита с гори (откъдето идва и старото латинско название на острова Arborea)

Раб е отделен от близките острови Црес, Крък и Паг с проливи. С континенталната част е свързан с пътнически катамаран Риека - Раб - Новаля (о.Паг) и с ферибот Мишняк - Ябланац (разстоянието се взима за петнадесет минути).

Остров Раб се издържа от земеделие, риболов, корабно строителство и туризъм.

История[редактиране | редактиране на кода]

Раб е заселен в древността от племето либурни (ок.IV век пр.н.е.). От III в. пр.н.е. до VI в. е част от Римската империя. Островът е родно място на Свети Марин, основал през 301 г. Сан Марино, където търси спасение от преследванията срещу християните при управлението на император Диоклециан.

В средновековието островът е притежание на Византия като попада в границите на тема Далмация, макар до голяма степен ромейската власт тук да е само номинална. През 1069 г. хърватският крал Петър Крешимир IV сключва договор с Византия, според който Адриатическото крайбрежие, за което хърватите се борят в продължение на сто години, преминава във властта на Хърватското кралство.[1] През 1412 г. Венецианската република вече владее острова, въпреки че реално нейното влияние тук е осезаемо много преди тази дата. След падането на Венеция през 1797 г. островът става част от Австрия. През 1918—1921 г. е под италианска окупация, а след Първата световна война попада в границите на Кралството на сърби, хървати и словенци. По време на Втората световна война отново е зает от италианците и тук е изграден концентрационен лагер. След края на войната е част от Югославия, а след нейния разпад през 1990 г. - част от Хърватия.

Първият известен епископ на остров Раб е Титиан, чието име фигурира сред участниците в църковния съвет, свикан през 532 г. в Амфиса. На 17 октомври 1154 г. Раб е прикрепен към архиепископията на Задар. През 1828 г. диоцезът е обединен с този на Крък.[2][3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите населени пунктове на остров Раб са Лопар (1191 души през 2001 г.), Барбат (1205 души през 2001 г.) и едноименният град Раб (437 жители през 2011 г.).[4] [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ferdo Šišić, Povijest Hrvata u vrijeme narodnih vladara;;, 1925, Zagreb
  2. Pius Bonifacius Gams, Series episcoporum Ecclesiae Catholicae, Leipzig 1931, pp. 394-395
  3. Konrad Eubel, Hierarchia Catholica Medii Aevi, vol. 1, p. 101; vol. 2, p. 92; vol. 3, p. 115; vol. 4, p. 91; vol. 5, p. 95; vol. 6, p. 95
  4. Население по възрастови групи (2001 г.)
  5. Преброяване 2011 г.