Разузнавателна служба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щаб-квартирата на на британското Управление на комуникациите в Челтнъм.

Разузнавателна служба е държавна служба, отговорна за събирането, анализа и използването на информация в подкрепа на целите на правоприлагането, националната сигурност, военното дело и външната политика.[1] В България националното разузнаване се провежда от Държавна агенция „Разузнаване“.

Методите за събиране на информация могат да са както открити, така и скрити, и могат да включват: шпионаж, радиоелектронно подслушване, криптоанализ, коопериране с други институции и оценка на публичните източници. Събирането, анализирането и разпространението на тази информация представлява разузнаване. Източниците и методите на разузнавателните служби се охраняват строго, тъй като показват начини за събиране и анализ на информация, които биха могли да дадат възможност на врага да прецени възможностите им.[2]

Разузнавателните служби могат да предоставят следните услуги на националните си правителства:

  • Ранно предупреждение за предстояща криза;
  • Антикризисно управление на национално и международно ниво чрез разпознаване на намеренията на настоящите или потенциалните опоненти;
  • Информиране на националната отбрана за планиране и военни операции;
  • Защита на чувствителната информация и източниците им;
  • Възможност за прикрити действия с цел повлияване на резултатите на събития от национален интерес;
  • Защита срещу усилията на други национални разузнавателни служби (контраразузнаване).

Съществува разграничение между разузнаването на сигурността и външното разузнаване. Разузнаването на сигурността се отнася за вътрешни заплахи (тероризъм, шпионаж), докато външното разузнаване включва събирането на информация относно политическите или икономическите дейности на други държави.

Някои служби се заместват в убийства, трафик на оръжия, държавен преврат, както и в разпространението на дезинформация (пропаганда) с цел поддържане на собствените си интереси и тези на правителството им.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Szoldra, Paul. These 17 Agencies Make Up The Most Sophisticated Spy Network In The World. // Business Insider. 11 май 2013.
  2. James J. Wirtz. Abstract and Keywords. // The Sources and Methods of Intelligence Studies. The Oxford Handbook of National Security Intelligence, март 2010.