Регул (звезда)
| Регул | |
| Звезда | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Ректасцензия | 10h 08m 22,311s |
| Деклинация | +11° 58′ 01.95″ |
| Разстояние | 79,3 ± 0,7 ly |
| Видима зв. величина (V) | 1,40 |
| Съзвездие | Лъв |
| Астрометрия | |
| Радиална скорост (Rv) | +5.9 km/s |
| Видимо движение на звездите (μ) | RA: −248,73 ± 0,35 mas в год. Dec: 5,59 ± 0,21 mas в год. |
| Паралакс (π) | 41,13 ± 0,35 mas |
| Абсолютна звездна величина (V) | –0,57 |
| Характеристики | |
| Спектрален клас | B8 IVn |
| Цветови индекс (B − V) | –0,11 |
| Цветови индекс (U − B) | –0,36 |
| Физически характеристики | |
| Маса | 3,8 M☉ |
| Радиус | 3,092 ± 0,147 R☉ |
| Възраст | ≳1 млрд. год. |
| Повърхностна темп. | 12 460 ± 200 K |
| Светимост (LS) | 288 L☉ |
| Повърхностна гравитация | 3,54 ± 0,09 cgs |
| Регул в Общомедия | |
Регул (α Leonis; Алфа от Лъв) е най-яркият обект в съзвездието Лъв и една от най-ярките звезди в нощното небе. Намира се на 79 светлинни години от Слънцето. Въпреки че изглежда като една звезда, Регул всъщност е система от четири звезди, организирани по двойки. Спектроскопската двойна звезда Регул A е съставена от синьо-бяла звезда от главна последователност и придружаващата я звезда, която все още не е била пряко наблюдавана, но най-вероятно е бяло джудже. HD 87884 е отделена от Регул на 176″ и представлява двойна система.
Традиционното име на звездата произлиза от латинското Regulus – „малък крал“ или „принц“.
Наблюдение[редактиране | редактиране на кода]
Системата на Регул като цяло е 24-тата най-ярка звезда в нощното небе, имайки видима звездна величина от +1,35. Повечето от светлината идва от Регул A. Ако се наблюдава Регул B независимо, той би бил видим с бинокъл обект с величина +8,1, а Регул C, имайки величина +13,5, би изисквал значителен телескоп, за да бъде видян. Самият Регул A е спектроскопска двойна звезда, като второстепенният компонент е много по-блед от основния и все още не е бил пряко наблюдаван. Двойката BC се намира на 177 арксекунди от Регул A, което ги прави различими с помощта на аматьорски телескоп.[1]
Регул е на 0,465 градуса от еклиптиката[2] и редовно се закрива от Луната. Закривания от Меркурий и Венера също са възможни, макар и много редки. Последният път, когато Регул е била закрита от Венера, е на 7 юли 1959 г.,[3] а следващото такова събитие ще настъпи на 1 октомври 2044 г. Други планети няма да закрият Регул през следващите няколко хиляди години, поради техните орбитални позиции. На 19 октомври 2005 г. астероидът 166 Родопа закрива звездата, като събитието е наблюдавано от няколко държави по Средиземноморието. Диференциалното пречупване на светлината е измерено като съвместимо с общата теория на относителността.[4]
Звездата се вижда най-добре вечерта в северното полукълбо през зимата и пролетта. Към края на февруари може да се наблюдава цяла нощ как пресича небето. За повечето земни наблюдатели, хелиакалният изгрев на Регул настъпва през първата седмица на септември.
Звездна система[редактиране | редактиране на кода]
Регул е звездна система, включваща поне четири звезди. Главният компонент е Регул A, който има придружаваща звезда, отделена на 177". Той е синьо-бяла звезда от главна последователност и спектрален клас B7V, около която се върти звезда с маса 0,3 слънчеви маси, като най-вероятно става въпрос за бяло джудже. Двете звезди извършват пълно завъртане около общия си център на масите за около 40 дни.
Дълго време се смята, че Регул A е относително млада звезда, на 50 – 100 милиона години, съдейки по температурата, светимостта и масата ѝ. Въпреки това, наличието на бяло джудже в системата ѝ означава, че тя е поне на милиард години, само за да е възможно образуването на бялото джудже. Разминаването може да бъде обяснено с история на пренос на маса върху някогашната далеч по-малка Регул A.[5]
Основният компонент на Регул A е с поне 3,5-пъти по-голяма маса от Слънцето. Върти се изключително бързо, имайки ротационен период от едва 15,9 часа, което ѝ придава сплескана форма.[6] Резултатът е т. нар. „гравитационно потъмняване“ – фотосферата на Регул при полюсите е значително по-гореща и петкратно по-ярка в сравнение с екваторния регион.[5] Повърхността на звездата при екватора се върти с около 320 km/s, което представлява 96,5% от критичната ъглова скорост, при която звездата започва да се разпада. Поради това, тя излъчва поляризирана светлина.[7]
Регул BC се намира на 5000 астрономически единици от Регул A.[8] Те споделят общо собствено движение и се смята, че орбитират една около друга.[9] Регул B и Регул C образуват двойката HD 87884. Първата е звезда от клас K2V, докато втората е от клас M4V.[6] Второстепенният компонент има орбитален период от около 600 години и е отделена на 2,5".[9][6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Simple Deep Sky Viewing // The Science and Art of Using Telescopes. 2009. ISBN 978-0-387-76469-6. DOI:10.1007/978-0-387-76470-2_6. с. 157 – 185.
- ↑ Zodiac Stars // Посетен на 23 юни 2019.
- ↑ Occultations of bright stars by planets between 0 and 4000 // Посетен на 16 октомври 2007.
- ↑ Sigismondi, Costantino и др. Asteroidal Occultation of Regulus:. Differential Effect of Light Bending // THE ELEVENTH MARCEL GROSSMANN MEETING on Recent Developments in Theoretical and Experimental General Relativity. 2008. ISBN 9789812834263. DOI:10.1142/9789812834300_0469. с. 2594 – 2596.
- ↑ а б Rappaport, S. и др. The Past and Future History of Regulus // The Astrophysical Journal 698 (1). 2009. DOI:10.1088/0004-637X/698/1/666. с. 666 – 675.
- ↑ а б в McAlister, H. A. First Results from the CHARA Array. I. An Interferometric and Spectroscopic Study of the Fast Rotator Alpha Leonis (Regulus) // The Astrophysical Journal 628 (1). 2005. DOI:10.1086/430730. с. 439 – 452.
- ↑ Cotton, Daniel V и др. Polarization due to rotational distortion in the bright star Regulus // Nature Astronomy 1 (10). 2017. DOI:10.1038/s41550-017-0238-6. с. 690 – 696.
- ↑ Lindroos, K. P. A study of visual double stars with early type primaries. IV Astrophysical data // Astronomy and Astrophysics Supplement Series 60. 1985. с. 183.
- ↑ а б Tokovinin, A. A. MSC – a catalogue of physical multiple stars // Astronomy and Astrophysics Supplement Series 124. 1997. DOI:10.1051/aas:1997181. с. 75 – 84.