Рено 14

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рено 14 - първа серия
Renault 14
Производител: Рено
В продукция: 1976-1983
Тип на купето: супермини
Предшественици: Рено 6
Наследници: Рено 9
Рено 11
Конкуренти: VW Golf
Ford Fiesta
Връзки: Рено 11
Пежо 306

Рено 14 е малък семеен автомобил, произвеждан от френския производител Рено от 1976 до 1983 г.

През 1976 Рено 14 прави своя дебют, нареждайки се в класа на VW Golf. Автомобилът е с компактни размери, сравнително просторно купе за класа си, голям багажник, добро ниво на оборудване и привлекателен дизайн. И въпреки това Рено 14 така и не успява да стане хит с продажбите. Причината за това е погрешната реклама, която съсипва реномето на модела - в рекламните материали колата е сравнена с круша, което отблъсква френската публика. Фейслифтът през 1979 година също не помага и моделът е спрян през 1983 година, като е заменен от Renault 11. Въпреки това от модела са продадени около 1 милион автомобила за цялото производство от 1976 до 1983 година. Въпреки популярността на модели като Рено 5 и 11, Рено 14 всъщност има повече преимущества пред тях. Рено 14 се предлага като хечбек с пет врати. Задното пространство е напълно достатъчно за да превозва трима пътника и се доближава до това, срещано у много от новите автомобили от този клас. Багажникът е с достатъчен полезен обем.

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Дизайнът на автомобила е много интересен. Предната част като цяло е по-тясна от задницата. Причината за това е, че желанието на Рено е било максималното пространство на задната седалка и това е постигнато. На задната седалка без проблем се побират и по-високи възрастни. Впечатление правят линиите на прозорците и на праговете на вратите. Според мнозина днес Рено 14 изглежда по-свежо дори от един от своите наследници - Рено 9, чиято версия преди фейслифта според съвременните стандарти изглежда скучновата.

Рено 14

От Пежо взаимстват определени елементи от дизайна на Рено 14 за създаването на своя успешен модел Пежо 306. Пежо 306, както и Рено 14 има по-широка и обемна задна част и по-скосена и тясна предница.

Окачване[редактиране | редактиране на кода]

Возията на Рено 14 е една от най-положителните черти. Тя е изключително мека за автомобил от този клас (и на тази възраст). Неравностите по пътя почти не се усещат. Този факт обаче води до по-бързото износване на всички елементи по окчаването. За разлика от тях шарнирите са здрави и надеждни. Проблем създават полуосите на екземплярите произведени през периода 1976 - 1979 г. Така че тук в пълна сила важи правилото колкото по-нов автомобил, толкова по-малко ядове. Най-препоръчителни са вариантите произведени след 1980 година.

За разлика от доскучалите вече масови стари модели Рено 5, 11 и 19, Renault 14 се отличава с характерен и запомнящ се дизайн. Рядкостта му го прави ретро автомобил, желан от хората, които искат да бъдат забелязани. Автомобилът е желано превозно средство за всички, които харесват ретро возила с френски произход. В сравнение с VW Golf 1 от същото време, може да се каже, че Рено 14 изглежда доста по-добре.

История на модела[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 - Рено 14 е представен (версии L и TL) с 1,2-литрови мотори за всички модели.
  • 1979 - Представена е версията TS с 1,2 литров двигател. Версиите Рено 14 L и 14 TL са прекръстени на Рено 14 и Рено 14 GTL съответно.
  • 1980 - Нов 1,4-литров двигател за Рено 14 TS и нова LS версия.
  • 1982 - Версията GTL получава нов, 1,4-литров двигател (различен от 1,4-литровия двигател на TS и LS).
  • 1983 - Производството на Рено 14 спира, като моделът е заменен от Рено 9 и Рено 11.