Розов скорец
| Розов скорец | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||
 Уязвим[2] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Розов скорец в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Розовият скорец (Pastor roseus ) е пойна птица от семейство Скорецови. Среща се и в България.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото на розовия скорец е 19 – 22 см. На цвят той е розов, с черни глава, крила и опашка. При женската цветовете са по-малко ярки.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Розовият скорец е разпространен в Средиземноморието, Югоизточна Европа, Предна и Средна Азия. През зимата достига до Индия.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Живее в многобройни колонии, достигащи хиляди, а в миналото – и стотици хиляди птици. Предпочита да гнезди сред скалисти сипеи. Тъй като основната храна на розовия скорец са различни видове прелетни скакалци. Местообитанията му често се сменят в зависимост от популацията на скакалците. Ценна за селското стопанство черта, на този вид е, че дори и в случаите, когато птиците са се нахранили, те продължават да убиват скакалците, оставяйки ги неизядени, но често нападат лозета.[3]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
И двамата родители мътят около 4 – 6 яйца със син цвят. Заедно хранят малките, които започват да летят на 24 дни. [3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pastor roseus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Розов скорец. Посетен на 10 март 2012
- ↑ а б Ковшарь, А. Ф. Певчие птицы, Алма-Ата, 1983, с. 148 – 150.
