Розов скорец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Розов скорец
Мъжки розов скорец (P. roseus), заснет край Пазарджик, защитена зона Бесапарски ридове BG0002057
Мъжки розов скорец (P. roseus), заснет край Пазарджик, защитена зона Бесапарски ридове BG0002057
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Скорецови (Sturnidae)
род:Pastor
вид:Розов скорец (P. roseus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Синоними
Розов скорец в Общомедия
[ редактиране ]

Розовият скорец (Pastor roseus ) е пойна птица от семейство Скорецови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото на розовия скорец е 19 – 22 см. На цвят той е розов, с черни глава, крила и опашка. При женската цветовете са по-малко ярки.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Розовият скорец е разпространен в Средиземноморието, Югоизточна Европа, Предна и Средна Азия. През зимата достига до Индия.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Sturnus roseus

Живее в многобройни колонии, достигащи хиляди, а в миналото – и стотици хиляди птици. Предпочита да гнезди сред скалисти сипеи. Тъй като основната храна на розовия скорец са различни видове прелетни скакалци. Местообитанията му често се сменят в зависимост от популацията на скакалците. Ценна за селското стопанство черта, на този вид е, че дори и в случаите, когато птиците са се нахранили, те продължават да убиват скакалците, оставяйки ги неизядени, но често нападат лозета.[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

И двамата родители мътят около 4 – 6 яйца със син цвят. Заедно хранят малките, които започват да летят на 24 дни. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pastor roseus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 18 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Розов скорец. Посетен на 10 март 2012
  3. а б Ковшарь, А. Ф. Певчие птицы, Алма-Ата, 1983, с. 148 – 150.