Направо към съдържанието

Рудолф фон Тифенбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рудолф фон Тифенбах
Rudolf von Tiefenbach
австрийски благородник
Роден
Починал
4 март 1653 г. (70 г.)

Рудолф фон Тифенбах/Тойфенбах (на немски: Rudolf von Tiefenbach/Teuffenbach; * 26 ноември 1582, Грац, Хабсбургска монархия; † 4 март 1653, Чехия) е благородник, фрайхер от род Тойфенбах в Щирия и императорски военачалник през Тридесетгодишната война.

Тойфенбах (1681)

Той е син на генерал-лейтенант фрайхер Кристоф фон Тойфенбах (1545 – 1598) и съпругата му фрайин Мария фон Харах-Рорау (1551 – 1598), вдовица на Балтазар фон Прьозинг, дъщеря на фрайхер Леонхард IV фон Харах-Рорау (1514 – 1590) и Барбара фон Виндиш-Грец († 1580).[1] Сестра му Барбара фон Тойфенбах-Майерхофен е омъжена за фрайхер Йохан Бернхард фон Фюнфкирхен (1560 – 1626).

Тойфенбахите са министериали на херцозите на Каринтия и Щирия. Резиденцията на фамилията от 12 век до средата на 17 век е замък Тойфенбах, който след това (1652) е разделен на „Стар- и Нов-Тойфенбах“.

Църквата в Цистерсдорф

Рудолф е протестант, но влиза във войската на Хабсбургите и през 1613 г. става дворцов военен съветник. През 1619 г. е повишен на генерал-вахтмайстер. През 1620 г. той участва в Битката при Бялата планина и през юли 1621 г. поема главното командване на императорската войска в Унгария. През 1623 г. става католик и при Валенщайн до 1631 г. е фелдмаршал.[2][3]

През 1631 г. Рудолф прекратява военната си служба, заради няколкото загуби на Хабсбургите, но след убийството на Валенщайн през февруари 1634 г. получава неговото господство в Гитшин/Йичин в Бохемия. Фридрих Шилер пише за неговия регимент.

От 1627 до 1640 г. той създава гегенреформаторския францискански манастир в Цистерсдорф в Долна Австрия. През 1639 г. става рицар на Ордена на Златното руно.

  • През 1899 г. във Виена – Леополдщат (2. бецирк) наричат Тойфенбахщрасе на него.
  1. Harrach 2, genealogy.euweb.cz
  2. Geschichte des Böhmischen Aufstandes von 1618 („History of the Bohemian revolt of 1618“) by Anton Gindely (Tempsky, 1869)
  3. Jahrbuch der Gesellschaft für die Geschichte des Protestantismus in Österreich, Volumes 25 – 27 („Yearbook of the Society for the History of Protestantism in Austria“) (Lutheran Church, 1904)