Рудолф II (Тюбинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Печат на пфалцграф Рудолф II от Тюбинген

Рудолф II (на немски: Rudolf II, * ок. 1185, † 1 ноември 1247) е пфалцграф на Тюбинген и фогт на Зинделфинген.

Той е син на пфалцграф Рудолф I фон Тюбинген (1160 – 1219) и на Мехтхилд фон Гисен († 1206), дъщеря-наследничка на граф Вилхелм фон Глайберг.

Рудолф II последва брат си Хуго III (V) (ок. 1185 – 26 юли 1216) като представител на пфалцграфската фамилия. Той се появява от 1224 г. в множество императорски документи като пфалцграф, а другият му брат Вилхелм (ок. 1190 – ок. 1252/1256) е писан до него само като граф. Той е споменаван в 10 документа на избрания за римски крал Хайнрих VII, който е останал в Швабия.

Пфалцграф Рудолф II и брат му Вилхелм са с други графове на 8 януари 1224 г. при Хайнрих VII във Вормс, на 5 април 1227 г. в Опенхайм и на 1 май в Хагенау. [1]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Той се жени за дъщеря на маркграф Хайнрих I фон Ронсберг († 1191) и на Удилхилд фон Гамертинген († 1191). Двамата имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ludwig Schmid: Geschichte des Pfalzgrafen von Tübingen, nach meist ungedruckten Quellen, nebst Urkundenbuch. Ein Beitrag zur schwäbischen und deutschen Geschichte. Fues, Tübingen 1853, S. 135 – 150.