Рудолф IV (Анхалт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рудолф IV (Анхалт)
княз на Анхалт-Бернбург
Управление 14711487
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Аскани
Баща Георг
Майка Анна

Рудолф IV фон Анхалт „Смелия“ (на немски: Rudolf IV von Anhalt, „der Tapfere“, * ок. 1466, † 7 септември 1510) от род Аскани е княз на Анхалт-Бернбург (1471–1487).

Той е най-малкият син на княз Георг (1390–1474) и четвъртата му съпруга Анна († 1513), дъщеря на граф Албрехт фон Линдов-Рупин.

Рудолф IV е по-малък брат на Ернст († 1516) княз на Анхалт-Десау, Зигисмунд III († 1487) и Георг II († 1509) княз на Анхалт-Кьотен. Неговият по-голям полубрат е Валдемар VI († 1508) княз на Анхалт-Кьотен.

Баща му Георг се отказва от управлението през 1470 г. в полза на четирите си синове, които разделят страната. През 1471 г. братята разделят страната. Рудолф IV получава сума. Полученото през 1468 г. княжество Анхалт-Бернбург братята трябва да управляват заедно.

Рудолф IV започва през 1486 г. служба при римско-немския крал Максимилиан I, който не му платил. Рудолф IV получава финансови проблеми и преписва своята част за 3000 гулдена на курфюрст Фридрих III от Саксония. Рудолф IV става съветник на Максимилиан I. Присъства на неговата коронизация, където става рицар на Свещената Римска империя. Придружава го по-късно в Нидерландия, където двамата са пленени. Рудолф остава като заложник, за да може Максимилиан I да бъде освободен. Затова императорът освобождава Дом Анхалт от помощ за имперската война. Рудолф купува в Нидерландия господството Гробендонк и получава подарък Кицбюел от Максимилиан I.

През 1506 г. Рудолф потушава въстание в Унгария и след една година е главен командир на кралската войска против Карл от Егмонт. Като главен командир той участва в похода против Република Венеция и при завладяването на Падуа и Виченца. Той умира от висока температура (или от отрова), неженен и бездетен, при обсадата на Верона от Венеция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto von Heinemann: Rudolf (der Tapfere), Fürst von Anhalt. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 515–519.
  • Michael Hecht: Rudolf der Tapfere. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 171 f.
  • Philipp Ernst Bertram, Johann C. Krause: Geschichte des Hauses und Fürstenthums Anhalt: Fortsetzung, Band 2, Curt, 1782, S. 81 f.
  • August B. Michaelis, Julius Wilhelm Hamberger: Einleitung zu einer volständigen Geschichte der Chur- und Fürstlichen Häuser in Teutschland, Meyer, 1785, S. 586 f.
  • Ferdinand Siebigk: Das Herzogthum Anhalt, Desbarats, 1867, S. 150 (Digitalisat)