Рупърт (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рупърт
Rupert North Road 2.JPG
Един от бързеите на река Рупърт, в близост до моста на провинциално шосе №2
Rupert map 2.png
Карта на водосборния басейн на река Рупърт, оцветен в жълто и оранжево
Общи сведения
Местоположение Канада (провинция Квебек)
Дължина 763 km
Водосборен басейн 43 400 km²
Отток 900 m³/s
Начало
Място езерото Мистасини
Координати 51°04′14.88″ с. ш. 73°39′25.92″ и. д. / 51.0708° с. ш. 73.6572° и. д.
Надм. височина 372 m
Устие
Място залив Рупърт, южната част на залива Джеймс, южната част на Хъдсъновия залив
Координати 51°29′21.84″ с. ш. 78°45′42.84″ и. д. / 51.4894° с. ш. 78.7619° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина 900 m
Рупърт в Общомедия

Рупърт (на английски: Rupert River) е река в Източна Канада, западната част на провинции Квебек, вливаща се от изток в залива Рупърт, южната част на залива Джеймс, южната част на Хъдсъновия залив. Дължината ѝ от 763 км[1] ѝ отрежда 30-то място сред реките на Канада.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Рупърт изтича от западната част на езерото Мистасини, на 372 м н.в. В горното си течение преминава през лабиринт от няколко десетки езера и се насочва на запад. По течението си има множество теснини, бързеи и прагове. Влива се от изток в залива Рупърт, южната част на залива Джеймс, южната част на Хъдсъновия залив, при селището Уаскаганиш (бивше Форт Рупърт).

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 43 400 km2[1].

През втората половина на 20 век за Рупърт, заедно с реките Бродбак и Нотавай е изработен проект за строителство на каскади от язовири. През 1972 г. обаче започва изграждането на хидроенергийни съоръжения на по-северните реки Ла Гранд и Истмейн и проекта NBR (Нотавай-Бродбак-Рупърт) е изоставен.

Река Рупърт има четири основни притока: леви – Мартин и Натастан; десни – Немико и Лемеър.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Многогодишният среден дебит в устието на Рупърт е 900 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през май и юни, а минималния през февруари-март. Снежно-дъждовно подхранване. От ноември до края на април-началото на май реката замръзва.

Откриване и изследване на реката[редактиране | редактиране на кода]

През 1667 г. английският принц Рупърт Пфалцки (1619-1682) основава "Компанията Хъдсън Бей" за търговия с ценни животински кожи, която съществува и досега. През лятото на следващата 1668 г. той организира морска експедиция на кораба "Нонсач", начело на която назначава известният по това време изследовател на Канада Медард дьо Грозейле и с капитан на кораба Захарий Гилам. В южната част на залива Джеймс експедицията открива залив и река вливаща се от изток в него, които кръщават в чест на принца — залив Рупърт и река Рупърт и в устието ѝ основават селището Форт Рупърт (сега градчето Уаскаганиш)[2].

През юни и юли 1672 г. френският йезуит Шарл Албанел открива и проследява цялото течение на реката, като се спуска по нея от езерото Мистасини до залива Рупърт[2].

През 1880-те години горното, най-сложно течение на Рупърт за първи път е изследвано и топографски картирано от канадския геолог Албърт Питър Лоу[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в atlas.nrcan.gc.ca
  2. а б в Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 191, 192, 329.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rupert River“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.