Сашо Миялков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сашо Миялков
Сашо Мијалков
разузнавач и политик от Северна Македония
Роден

Образование Скопски университет

Сашо Миялков (на македонска литературна норма: Сашо Мијалков) е разузнавач и политик, директор на Управлението за сигурност и контраразузнаване на Северна Македония през 2006–2015.

Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Сашо Миялков произлиза от влиятелно щипско семейство. Той е син на Йордан Миялков, първия министър на вътрешните работи на Република Македония, трагично загинал през декември 1991 г. Сашо Миялков е първи братовчед на министър-председателя Никола Груевски (майката на Груевски Надежда е сестра на Йордан Миялков). Има брат Владимир.

Оженен е за балерината Александра Миялкова.

Образование и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Сашо Миялков завършва бизнес администрация в Прага, Чехия през 1994 г. След четири години завършва и Икономическия факултет на Скопския университет.

Започва служебната кариера като помощник на министъра на отбраната Никола Клюсев (1998-2000). Съветник на министъра на отбраната Любен Пауновски (2000-2001). Държавен съветник по въпросите на сигурността в правитеството (2001-2003).

След победата на ВМРО-ДПМНЕ на изборите през 2006 г. Сашо Миялков от 29 август 2006 г. е директор на Управлението за сигурност и контраразузнаване (УБК) и е една от най-влиятелните личности в страната.[1][2] Според официални данни от неговите имотни декларации, обявени от опозицията, той същевременно се занимава с бизнес: между 2008 и 2013 г. е станал собственик на четири фирми, а състоянието му е нараснало от 1.1 до 2.7 милиона евро.[3][4] Миялков отрича тези твърдения, обяснявайки, че в своите декларации бил допуснал „техническа грешка“.[5] През 2015 г. опозицията публикува серия подслушани телефонни разговори на Миялков, които го уличават в дирижиране на съдебната система и в брутална диктовка на полицейската разправа с Любе Бошковски.

На 12 май 2015 г., три дни след Кумановския инцидент, Сашо Миялков подава оставка като директор на УБК.[6]

От 2007 до 2017 година Миялков е член на Изпълнителния комитет на ВМРО-ДПМНЕ. Предполага се, че заедно с Никола Груевски той е в основата на издигането на Християн Мицкоски за нов председател на партията през декември 2017 г., но скоро стига до разрив с него. На 23 октомври 2018 г. Сашо Миялков е изключен от ВМРО-ДПМНЕ поради обвинения, че е уредил гласуването на осем депутати от ВМРО-ДПМНЕ на 16 октомври за започване на процедурата за конституционни промени на РМ с цел прилагане на Преспанското споразумение с Гърция.[7][8] В отговор Миялков излиза с две отворени писма с остри критики срещу Християн Мицковски.[9][10]

След падането на Груевски от власт срещу него през 2017-2018 г. са повдигнати няколко обвинения от специалното обвинителство. На 20 ноември 2018 г. той е поставен под предварителен арест в затвора в „Шуто Оризари“.[11] В навечерието на новата 2019 г. е пуснат под домашен арест. На 8 март 2019 г. Сашо Миялков е осъден на първа инстанция на три години затвор за ръководство на изборни манипулации в местните избори на община Струмица през 2013 г.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографични данни за Сашо Миялков на интернет-страницата на МВР на РМ Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine..
  2. ДАЛИ МИЈАЛКОВИ ВЛАДЕАТ СО МАКЕДОНИЈА, Глобус, 25.12.2007.[неработеща препратка]
  3. „Пратеничко прашање на Шекеринска за имотот на Мијалков, в. „Дневник“, 01.11.2013.“, архив на оригинала от 28 май 2015, https://web.archive.org/web/20150528030953/http://www.dnevnik.mk/?itemID=42E3863A87C8CB4E8A13A7C42CFA8746&arc=1, посетен 28 май 2015 
  4. Шеќеринска:Како за само 5 год. Мијалков го зголемил имотот за 1,6 милиони евра?, Нова тв, 31.10.2013.
  5. „Мијалков: Наводите за противзаконско богатење се лага, в. „Вест“, 01.11.2013.“, архив на оригинала от 5 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131105012027/http://www.vest.mk/default.asp?ItemID=96B9CBAF6D07A14B98D7DB5244D4C429, посетен 5 ноември 2013 
  6. „Директорот на УБК Сашо Мијалков поднесе оставка, тв. „Сител“, 12.05.2015.“, архив на оригинала от 28 май 2015, https://web.archive.org/web/20150528011036/http://www.sitel.com.mk/direktorot-na-ubk-sasho-mijalkov-podnese-ostavka, посетен 28 май 2015 
  7. Чистка во ВМРО-ДПМНЕ: исклучени Мијалков и Тодоров, разрешени Јанчев и Богданов, Дойче веле, 22.10.2018.
  8. „ОК Центар на ВМРО-ДПМНЕ го исклучи Мијалков од партијата, Либертас, 23.11.2018.“, архив на оригинала от 23 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181123031537/https://www.libertas.mk/ok-tsentar-na-vmro-dpmne-go-iskluchi-mija/, посетен 23 ноември 2018 
  9. „Отворено писмо од Мијалков до Мицковски: Покажи ги Христијане доказите дека јас некого со сила сум го терал нешто, Прес 24, 28.10.2018.“, архив на оригинала от 22 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181122215459/https://www.press24.mk/otvoreno-pismo-od-mijalkov-do-mickovski-pokazhi-gi-hristijane-dokazite-deka-jas-nekogo-so-sila-sum, посетен 22 ноември 2018 
  10. „Мијалков со писмо до Мицкоски: Играш двојно, нели клечеше, се крстеше и се колнеше во Македонија? - Прес 24, 08.11.2018.“, архив на оригинала от 22 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181122222535/https://www.press24.mk/mijalkov-so-pismo-do-mickoski-igrash-dvojno-neli-klecheshe-se-krsteshe-i-se-kolneshe-vo-makedonija, посетен 22 ноември 2018 
  11. Груевски го „притвори“ и братучедот Мијалков, Дойче веле, 21.11.2018.
  12. „Титаник 2“ - Три години затвор за Сашо Мијалков, Гласот на Америка, 08.03.2019.
Миле Зечевич директор на УСК
(2006 – 2015)
Любчо Андоновски
     Портал „Македония“         Портал „Македония