Светац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светац
Svetac
Карта
МестоположениеАдриатическо море
Страна Хърватия
Площ4,19 km²
Население0 души (2001)
0 души/km²
Най-висока точка316 m н.в.
43.025° с. ш. 15.75° и. д.
Местоположение в Хърватия
Светац в Общомедия

Светац (на хърватски: Svetac) е хърватски остров в Адриатическо море, един от най-изолираните и до днес. Наричан е и Свети Андрей, но под същото име е известен и един остров срещу Дубровник, както и морски фар. Сред местните островът е познат и под името Щондрия (Štondrija).

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Остров Светац

Светац е разположен на 25 км западно от остров Вис. Площта му е едва 4 км². Има дължина 3,5 км, ширина 1,5 км, а бреговата линия е 11,97 км. Островът има формата на хребет, издължен в посока от североизток на югозапад. Бреговете му са стръмни и високи. Единственият достъпен залив е Слатина в югоизточната му част. Точно там са останали и няколко къщи от някогашното село Слатина. Най-високата точка на Светац е връх Коса (316 м).

Светац е сравнително отдалечен от другите острови в Адриатическо море. На запад от него е малкият вулканичен остров Ябука (в превод от хърватски Jabuka – „ябълка“), който е необитаем. На 2,5 км на югоизток е разположен също такъв малък необитаем вулканичен остров – Брусник.

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от острова е покрита със средиземноморски макове, в изобилие по северните склонове расте и жасминът. Близо до напуснатото село Слатина все още стоят някогашните рожкови насаждения. По южните склонове са били отглеждани лозя, но повечето от тях вече са загинали.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването през 1951 г. на Светац са живели 51 души, но последният жител е починал през 2000 г. Всички жители са били членове на фамилията Занки, преселили се на острова преди около 260 години (в средата на XVIII в.)[1]. Понастоящем островът не се обитава. Представители на рода Занки идват по около четири до шест месеца в годината да поддържат имотите на дедите си, занимават се с риболов, някои все още правят червено вино и зехтин. Повечето от тях живеят в град Комижа на остров Вис.

В по-далечното минало на едно от южните възвишения на Светац е имало бенедиктински манастир и последователите на ордена са обитавали мястото докъм края на XV или началото на XVI в.[2][3]

Главното селище на острова (напуснато) е било Свети Андрей.

На Светац няма питейна вода затова тези, които го посещават, дори и сега събират дъждовна вода в специални контейнери.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Šerić Neven, BISERNA OGRLICA – PUČINSKI OTOCI SREDNJEG JADRANA
  2. Josipa Vlahović: Dnevnički zapisi sa Sv. Andrije
  3. Kirigin, B., Milošević, M., Otok Svetac, članak objavljen u časopisu Arheo 2, Ljubljana 1982. godine