Света Троица (Козлодуй)
| „Света Троица“ | |
 Местоположение в Козлодуй | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Козлодуй |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Врачанска |
| Архиерейско наместничество | Оряховско |
| Изграждане | 1914 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Света Троица“ е православен храм в град Козлодуй, България, част от Врачанската епархия на Българската патриаршия.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първата църква в Козлодуй с името „Света Троица“ е построена в 1865 година, в Османската империя, и в нея служат трима румънски свещеници. В същата година в храма е открито и училище, в което преподава Младен Павлов Калинов, посрещнал в 1876 година Ботевата чета. В 1890 година, вече в Княжество България, митрополит Константин Врачански започва преследване срещу румънските свещеници и обичаите, привнесени от тях, са забранени. Под негово давление е взето решение за изграждане на нов храм.[2]
Основният камък е положен на 7 май 1906 година, а храмът е завършен в 1914 година.[2] Църквата е изградена с дарения от местното население.[1] Храмът е осветен тържествено на 8 септември 1914 година от митрополит Климент Врачански.[2]
Строители на храма са майстори от Дебърската художествена школа.[2]
Владишкият трон, проскинитариите[1] и иконостасът на храма също са дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3][4][1] Иконостасът е фино резбован с цъфнали цветя и лозници, а над царските двери има резбовано слънце. Около образите на иконостаса са издялани венци от цветя.[2]
Църквата е обявена за архитектурно-художествен паметник.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д История // Община Козлодуй. Архивиран от оригинала на 2021-10-24. Посетен на 24 октомври 2021 г.
- ↑ а б в г д е Страници от историята на църковния храм „Св. Троица” в град Козлодуй // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 24 октомври 2021 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
