Свети Архангел Михаил (Берово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.

„Свети Архангел Михаил“
„Свети Архангел Михаил“
Sv. Arhangel Mihail - Berovo (5).JPG
църквата
Berovo OSM.svg
41.7008° с. ш. 22.8589° и. д.
„Свети Архангел Михаил“
Местоположение в Берово
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Берово
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Струмишка
Архиерейско наместничество Беровско
Време на изграждане 1818 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Архангел Михаил“ в Общомедия

„Свети Архангел Михаил“ (на македонска литературна норма: Беровски манастир „Свети Архангел Михаил“) е женски манастир в малешевското градче Берово, Република Македония, част от Струмишка епархия на неканоничната Македонска православна църква.[1][2][3]

Манастирът е разположен на изхода на града, на пътя, който води към стената на Беровското езеро. Главната порта гледа към града, а останалите две към реката и боровата гора.[1]

Манастирската църква е ранновъзрожденска, изградена е в периода от 1815 до 1818 година. Осветена е в 1818 година, като на осветяването и присъства и възрожденският просветен деец Йоаким Кърчовски.[1]

Легендата за построяването на църквата е следната. В началото на XIX век Берово имало около двеста къщи и само една малка църква, затова местните първенци решили да изграят нова църква на мястото, наречено Могила. Парохийският свещеник поп Пецо издействал позволение за градеж от валията в Радовиш, но при много тежки условия - църквата да бъде изградена ниско под нивото на пътя и да не се вижда, граденето да завърши за четиридесет дена, а поп Пецо, най-малката си щерка, Султана, да я даде в харема. С голям труд и пожертвование на вярващите църквата била иззидана и покрита с каменни плочи за четиридесет дена. За да не се набива на очи, външните стени са измазани със сажди и вар. Но валията видял, че църквата е изградена над земята и разгневен наредил тримата църковни настоятели веднага да бъдат убити пред нея, а тъй като Султана избягала в Кюстендил, поп Пецо бил затворен. Той бил пустнат от затвора след три години, а неговата щерка се върнала в Берово след убийството на валията от хайдути.[1]

Около 1840 година са изградени конаците на манастира. Първите калугерки в манастира били снахата и щерката на поп Христо, зет на поп Пецо, които се замонашели с благословията на игумена на Рилския манастир. Първата игуменка е Евгения, като след нея следват още две със същото име. Четвъртата игуменка е Евлампия, произведена в чин игуменка в 1958 година от архиепископ Доситей Охридски и Македонски. В най-големият си подем в първата половина на XX век, манастирът има до шестдесет монахини, развита богата икономика, богословско училище, тъкачница. Първата монофазна хидроцентрала в този край е манастирската.[1]

Църквата е с голям трем, изградена е в архитектурите традиции на XIX век и доминира в манастирския двор. Иконите са в характерен стил, който отстпва от византийските канони. От първоначалния иконостас е запазена само една икона на Светия пророк Ной, дело на иконописеца Георги Велянов от Струмица, изработена в 1818 година.[1] Велянов е автор и на престолното Разпятие с фигурите на Богородица и Йоана също от 1818 година. Георги Велянов се е подписал на централно място в църквата, което показва, че той е основният иконописец при първоначалното ѝ изписване.[4] От 1899 до 1920 година в църквата работи зографът Гаврил Атанасов.[1][5] Целувателната икона „Успение на Пресвета Богородица“ е дело на зографа Григорий Пецанов от Струмица, изработена в 1878 година.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Китанов, В. и Б. Карадакова. Беровският девически метох „Св. Архангел Михаил“ по време на Първата световна война. (По документи от ДА-Благоевград). Списание „Македонски преглед“, 2015, кн. 1, стр. 117-126.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Берово - манастир Свети Архангел Михаил. // Македонска православна црква. Посетен на 27 април 2014 г.
  2. Цркви и манастири. // Посетете го Берово. Посетен на 2016-09-02.
  3. Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 29. Посетен на 2017-06-14.
  4. Василиев, Асен. Няколко неизвестни иконописци от Македония. София, Македонска мисъл, кн. 3-4, год. 1, 1945. с. 163 - 164. Посетен на 27 април 2014 г.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 297.
     Портал „Македония“         Портал „Македония