Свети Архангел Михаил (Логодаж)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.
| „Свети Архангел Михаил“ | |
 | |
 Местоположение в Благоевград | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Логодаж |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Благоевградско |
| Тип на сградата | еднокорабен храм |
| Изграждане | 1860 г. |
„Свети Архангел Михаил“ е българска възрожденска църква в горноджумайското село Логодаж, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Църквата е построена в 1860 година. Обявена е за паметник на културата[1] с национално значение.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Построена е в 1860 година. В архитектурно отношение представлява малка каменна еднокорабна сграда с една полуцилиндрична апсида на изток, женска църква на запад и открит трем на юг и запад. Има два входа – от юг и запад. Осветлението се осигурява от седем прозореца по северната и южната стена и два в олтара.[1]
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]Интериорното оформление е оригинално. Иконостасът е дървен, резбован с груба резба по венчилката и царските двери и изписан, като иконите са на три реда. Царската на Свети Николай е от 1862 година. Малките икони са дело на банския зограф Михалко Голев. В 1896 – 1898 година Голев изписва със стенописи вътрешите стени и външната запада и южна фасада, като сцените му са свободно разположени и имат оригинални сюжети. В олтара традиционно са „Света Богородица Ширшая небес“ и „Великите отци“, а в проскомидията – „Христос в гроба“ и „Умиването на нозете“. На южната и северната стена в две зони са светци в цял ръст и сцени от Апокалипсиса, а на западната фасада е рядката сцена „Христос убива Антихриста“. Сцените на Голев имат нравствено-поучителен характер и се отличават с наивност, липса на анатомични познания за рисунката, реализъм в детайлите.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
- ↑ Симеонов, Владимир. От 15 г. държавата се освобождава от паметниците на културата заради липса на пари или от нежелание да се харчи за тях, прехвърля топката на общините // Струма, 4 юни 2013. Архивиран от оригинала на 2016-08-15. Посетен на 13 юли 2016.
