Свети Никола (Търкане)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Търкане
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Брегалнишка
Време на изграждане 1830 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска православна църква в кочанското село Търкане, източната част на Северна Македония. Част е от Брегалнишката епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия. Църквата е построена в 1830 година. Изписана е в 1868 година.[1] Празничните икони на иконостаса са от 1858 година и са дело на Николай Михайлов.[2]

В триод от храма има приписки: „Знано буди 1883 година падна церквата“, „Този триодонъ е купенъ съ цѣрковни пари 1849“ и „Церквата е правена 1883“. От тях може да се заключи, че храмът е потрадал силно и е направен наново в 1883 г.[3]

Един от зографите, работили при обновата на храма, е Евтим Иванов от Осой, заселил се по-късно в Кочани. В полукупола над западната врата в притвора той е оставил надпис: „Воиимѧа ѿца и сїна и светаго дха сей божествени храмъ на Светаго Ніколаї обновисѧ во лето: 1917: г: ме априлъ дена 4: но това време бѣ с Х. у свещенїкъ Ѧне питропъ Ефремъ Димитрїевъ настоѧтелъ Ефтим Зашовъ и Гуцо Арсофъ изъ руки Ефтимъ: Ивановъ от Дебрско с: Осой + клисаръ Хрланпи Ефтимовъ“.[3]

В 1889 година в църквата работи Исая Джиков, който рисува стенописи и икони. От вътрешната страна над северната врата е запазен надпис: „Вославу стїыѧ единосущныѧ животворѧщиѧ и нераздѣлныѧ троице ѡца и сна итаго дха: иже во богохранимотъ село Таркане исписахсѧ сеи бжестненыі црковъ сти Николае исо вси ѡпщаѧ христианскаѧ помощъ: изруки зуграфъ Исаиѧ ѿ каза деборска ѿ село Осой Џиковъ: 1889: ле.“ Според Асен Василиев стенописите са „безжизнени и пропити с упадъчен вкус“. Иконите в храма според него са по-добри, като например тези на Свети Атанасий, Архангел Михаил, Свети Никола, Света Богородица, датирана „Во лѣто 1883 октомврій 27 д.“, Исус Христос (59 на 95 cm) с надпис: „Си. икони изъ руки Исаиѧ Джиков ѿ село Ѡсоиі: 1883“, Йоан Кръстител, Архангел Гавриил, датирана 1883 г., Свети Илия с надпис: „Сиѧ икона приложи Илчѡ Филиповъ за чадомъ его Кузманъ Миѧилъ Ефтимъ Ћерасимъ Псалтиръ Доца Иѡрдана 1883“. На северната стена на храма е иконата на Свети Георги, надписана „Сиѧ икона приложи Иованъ Миновъ со чадомъ Мино Щерю Ташо Ангеле Гиѡрги 1884“. На южната стена е иконота на Свети Димитър, датирана 1883 г.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Облешевска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 29 март 2014 г.
  2. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 357. Посетен на 8 април 2014 г..
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 258.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 257.
     Портал „Македония“         Портал „Македония