Свети Никола (Щитари)
| „Свети Никола“ Црква Св. Николе | |
 Местоположение в Нови пазар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Щитари |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Епархия | Рашко-Призренска |
| Изграждане | XVII век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Свети Никола“ (на сръбски: Црква Св. Николе), известна като Николяча (Никољача), е православна църква в новопазарското село Щитари, Сърбия. Част е от Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква. Църквата е обявена за паметник на културата.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 40-те години на XVII век.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е гробищен храм. Архитектурно е сходна със „Свети Димитър“ в Янча. Представлява еднокорабна сграда с двойки пиластри разделена на три части - западната тясна, вероятно е имал функцията на притвор, централният почти квадратен първоначално е служил за наос, а източният е олтарно пространство, което запазва ширината на кораба и отвън и отвътре е решен седмостранно. Наосът е засводен с полукръгъл свод, а притворът и олтарното простраснство са затворени с полукалоти. Началото на свода е отбелязано с профилиран каменен венец. На свода се появяват и прозоречни отвори с различни размери и форми. Западната фасада се характеризира с поредица от дълбоки аркади върху богато профилирани конзоли.[1]
Фрагменти от стенописи са запазени само в олтарното пространство - в зоната на стоящите фигури и стилово се доближават до стенописите от църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Тутин. Единствената запазена част от оригиналния иконостас са царските двери.[1] В 1902 година видният дебърски майстор Аврам Дичов прави нов иконостас на църквата и през април 1902 године се подписва „зограф Аврам Дичић са синовима Деберлија“. Техен е и надпрестолният кръст с приложнически надпис.[2]
В 1968 и 1971 година са извършени консервационни и реставрационни работи по архитектурата и стенописите.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Црква Св. Николе // Споменици културе у Србији. Посетен на 15 ноември 2021 г. (на сръбски)
- ↑ а б Женарју, Ивана. Прилог проучавању делатности сликара Дичића– иконопис у цркви Светог Николе у манастиру Кончулу код Рашке // Баштина 46. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2018. с. 394. (на сръбски)
