Светото дете от Ла Гуардия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Светото дете от Ла Гуардия (исп. El Santo Niño de La Guardia) е евфемизъм условно обозначаващ най-известния от историята предполагаем случай на ритуално убийство на дете извършено в края на 1480 година в малкото селце Ла Гуардия (в околностите на Толедо, Испания) от мнимо покръстен евреин-маран, който тайно продължавал след формалното приемане на християнството да изповядва старата си вяра юдаизма (т.нар. криптоюдаизъм).

Случаят[редактиране | edit source]

Движейки се една вечер в покрайнините на градчето, един 60-годишен покръстен евреин на име Бенито Гарция е привлечен от детски въздишки и охкания. Спирайки се и ослушвайки се, Гарция се сеща, че денят е четвъртък срещу петък на страстната седмица - денят на разпятието. Това е денят, както се твърди от векове, евреите-фанатици изпълняват специалната процедура на мъст към християните, гаврейки се с разпятието Христово в лицето на някое отвлечено 4-5 годишно християнско момче, което хулят, изтезават и убиват мъченически на кръст, с трънен венец на главата.

Следствието и присъдите[редактиране | edit source]

Историята на инквизицията познава редица процеси основани на жестокия таен обред на отмъщение на евреите към Христа и християнството. Всички тези процеси са завършвали с изгаряне на кладата на виновните и техните съучастници, и с по-малки или по-големи репресии срещу евреите изобщо. В случая със светото дете от Ла Гуардия, най-известния и пръв Велик инквизитор на Испанската Света Инквизиция - Томас де Торквемада иска да свърши веднъж за винаги с евреите в бъдеща обединена Испания. За целта той се нуждае от подходящ, доказан повод, и точно в този момент му донасят за случая в Ла Гуардия. Преките извършители на деянието - баща и син Франко са арестувани, направен е оглед, разпитани са свидетели. Следствието по случая трае близо 2 години и свършва на 16 ноември 1491 година с осъждането и изгарянето на клада на 5 души извършители и съучастници. Само един от осъдените се съгласява да приеме християнството. Нему, както и на други двама евреи е оказана привилегията да бъдат удушени, преди да бъдат изгорени. Останалите двама умират мъченически като евреи, изгорени живи на лек огън. Момчето, жертва на тяхното злодеяние, е обявено от испанската църква за светец и мъченик. Това е официалната версия за случая.

Развръзката[редактиране | edit source]

След провеждане на делото "Ла Гуардия", следва голямо брожение между населението и пред обстойния и документиран доклад на Торквемада, монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват на 31 март 1492 година Алхамбрайския декрет за изгонването на всички евреи от Испания. В този декрет-обръщение към поданнците се казва :

Вие знаете, или вие трябва да знаете, че след като научихме, че поради многобройните си връзки с евреите някои лоши християни от нашето кралство продължават да поеврейчват или да извращават нашата свята католическа вяра. Ние бяхме наредили ... през 1480 година, евреите да живеят във всички градове изолирани ... с надежда това отделяне да тури край на злото. Освен това Ние наредихме да се установи в нашето кралство и господарство инквизицията, което и стана преди 12 години и доведе до осъждането на много виновни лица. Обаче голямото зло причинявано на християните продължи, довеждайки и до участието на евреите в похвати, които показаха, че те следват с всички средства подривното дело, за да отвърнат верующите от нашата свята католическа вяра ... Затова Ние, със съгласие и по съвест на всички прелати, благородници и рицари от нашето кралство и на другите хора на науката и съвестта, след зряло обмисляне на въпроса, решихме да заповядаме на всички евреи, мъже и жени, да напуснат нашето кралство и да не се върнат никога. С изключение на онези които ще приемат да се покръстят, всички трябва до 1 юли 1492 година да заминат, и под страх от наказание със смърт и конфискация на имуществата, да не се завърнат ...

[1]

Паметник на жертвата[редактиране | edit source]

В 1569 година на местопроизшествието в Ла Гуардия, на детето е издигнат паметник. Това е паметника на светото дете от Ла Гуардия.

Истината[редактиране | edit source]

Относно тези страховити обвинения в престъпления, процеси и наказания, провеждани във век на тотална верска нетърпимост, религиозния фанатизъм помрачава разсъдъка и делата на човечеството. Това се случва в десетилетието преди откриването на Америка и послужва непосредствено като повод за изгонването на евреите от Испания в Османската империя от кралската двойка Фердинанд и Изабела. Това е времето на пълно османско господство в Ориента след превземане на Втория Рим от Мехмед Завоевателя. Въпреки съмненията към справедливостта на обвинението, процеса и присъдите в случая, недоверието и подозрителността към евреите продължава с неотслабваща сила. Еврейското съжителство с християните и преди, и след този случай, продължава с нестихващ антагонизъм, който в крайна сметка води през 20 век до холокоста.

Последствията[редактиране | edit source]

В последните дни на месец юни 1492 година около 160 000 испански евреи, мъже, жени и деца, се отправят към пристанищата на Кадис и Санта Мария. Едни от тях заминават за Северна Африка, други за Португалия, а огромното мнозинство - за Османската империя и Балканите, където Баязид II ги приема безрезервно.

След изгонването на евреите от бъдеща Испания, страната се освобождава окончателно от маврите, колонизира американския материк, превръщайки се в най-могъщата империя която човечеството е виждало - Испанската империя. Случая има и друго измерение - майките започват да се плашат за невръстните си момчета през страстната седмица, защото "евреите ги крадели, убивали и пиели кръвта им".

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кацаров, Константин. 60 години живяна история, стр. 610-612. ИК "Прозорец", 1970, швейцарско издание.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]