Свръхтежка вода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свръхтежка вода
Имена
По IUPAC Тритиева вода
Други Тритиев оксид
Дитритиев оксид
Идентификатори
Номер на CAS 14940-65-9
PubChem 104752
ChemSpider 94563
MeSH tritium+oxide
ChEBI 29374
SMILES
[3H]O[3H]
StdInChI
1S/H2O/h1H2/i/hT2
StdInChI ключ XLYOFNOQVPJJNP-PWCQTSIFSA-N
Свойства
Формула T2O,
3H2O
Моларна маса 22,0315 g/mol
Плътност 1,85 g/mL[1]
Точка на топене 4,48 °C (277,63 K)[1][2][3][4]
Точка на кипене 101,51 °C (374,66 K)[1]
Опасности
Основни опасности Корозивно C 
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25°C, 100 kPa)
,
освен където е указано другояче.

Свръхтежката вода или тритиевият оксид (T2О или 3H2O) е радиоактивна форма на водата, при която обичайните водородни атоми са заменени от тритиеви. Чистата свръхтежка вода е корозивна поради собствената си радиолиза. Разредената и обработена с тритий вода представлява смес от H2O и водород-тритиев оксид – HTO (3НОН). Използва се като проследяващ агент при изследванията на водния кръговрат при живите организми. Тъй като естествено се среща в минимални количества, може да се използва и за определяне на възрастта на различни течности на водна основа, като някои вина.

Името „супертежка вода“ помага да се направи разграничение от тежката вода, която вместо тритий съдържа деутерий – D2O или 2H2O.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Свръхтежката вода може да се използва за измерване на общото количество вода в тялото на човека. Тя се разпределя сравнително бързо във всички части на тялото. Концентрацията на свръхтежката вода в урината се приема, че е приблизително равна на концентрацията на свръхтежката вода в организма. Знаейки първоначалното количество и концентрацията на свръхтежка вода, която е погълната, може да се изчисли обемът на водата в тялото.

  • Количество на свръхтежка вода (mg) = Концентрация на свръхтежка вода (mg / ml) x Обем на телесната вода (ml).
  • Обем на телесната вода (ml) = [Количество на свръхтежка вода (mg) – Изчислено количество (mg)] / Концентрация на свръхтежка вода (mg / ml).

Ефекти върху здравето[редактиране | редактиране на кода]

Свръхтежката вода вода съдържа радиоактивния водороден изотоп тритий. Като нискоенергиен бета-излъчвател с период на полуразпад от около 12 години, той не е опасен външно, защото бета-частиците не могат да проникнат през кожата. При вдишване или поглъщане с храната или през кожата съществува опасност от облъчване.[5][6]

Благодарение на своята голяма дифузионност, свръхтежката вода е особено опасна за живите организми, тъй като тя излага всички органи равномерно на йонизиращо лъчение. Съществува и вероятността за включването на тритиеви атоми в ДНК, което е опасно и би могло да нанесе сериозни щети. Не само засегнатите, но и околните молекули се променят, тъй като разпадането на трития освобождава йонизиращото лъчение, предизвикващо радиолиза.

Водород-тритиевият оксид (HTO) има кратък биологичен период на полуразпад в човешкото тяло – от 7 до 14 дни, което намалява риска от облъчване и следващите го здравословни проблеми при еднократно поглъщането и възпрепятства бионатрупването на НТО от околната среда.[6][7]

Биологичният период на полуразпад на свръхтежката вода в човешкото тяло, който е мярка за кръговрата на водата в тялото, варира в зависимост от сезона.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в A. F. Holleman, E. Wiberg, N. Wiberg. Lehrbuch der Anorganischen Chemie. Berlin, 2007. S. 102. (на немски)
  2. Gosting, Louis J. et al. A General Theory for the Gouy Diffusion Method. //   74 (23). DOI:10.1021/ja01143a071. p. 6066 – 6074. (на английски)
  3. hydrogen (H) – chemical element. // (на английски)
  4. Paesani, Francesco et al. Nuclear Quantum Effects in the Reorientation of Water. // J. Phys. Chem. Lett. 1 (15). 2010. DOI:10.1021/jz100734w. p. 2316 – 2321. (на английски)
  5. Review of the Greenpeace report: „Tritium Hazard Report: Pollution and Radiation Risk from Canadian Nuclear Facilities“. // nuclearfaq.ca. (на английски)
  6. а б Fact Sheet on Tritium, Radiation Protection Limits, and Drinking Water Standards. // U.S. Nuclear Regulatory Commission. Посетен на 2 септември 2018. (на английски)
  7. а б Singh, V. P. et al. Estimation of biological half-life of tritium in coastal region of India. // Radiation Protection Dosimetry 142 (2 – 4). 2010. DOI:10.1093/rpd/ncq219. p. 153 – 159. (на английски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tritiated water“ и страницата „Tritiumoxid“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.