Секновение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Секновение
John the Angel of Desert (18th c., Museum of history of religion).jpg
Йоан Кръстител
Други именаОбсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован
ВидНароден
Значениеотбелязва края на лятото
Дата29 август
Секновение в Общомедия

Секновение е празник в българския народен календар, честван на 29 август. В различните региони на България е познат и с имената Секновенѐ, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован. На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа.

Според народните представи този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и др. също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.

В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино. Следи се на какъв ден от седмицата се пада празникът и този ден се почита през цялата година – спазват се забрани, не се подхваща нова работа (особено ако е понеделник) и т.н. (Ямболско, Търновско, Казанлъшко, Троянско, Тревненско и др.).

В района на Велес този празник се нарича „Църн свети Йован“ и на него, както и през дните от седмицата, съответстващи на деня, в който се е паднал празникът, не се кроят и шият никакви дрехи, защото, който ги облече, ще бъде сполетян от нещастия.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. СбНУ, ХІ, 85.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 687 – 688.