Селищна могила Юнаците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Селищна могила Юнаците
Селищна могила „Плоската могила“ при с. Юнаците
Селищна могила „Плоската могила“ при с. Юнаците
Местоположение
Bulgaria Pazardzhik Province relief location map.jpg
42.2323° с. ш. 24.2625° и. д.
Селищна могила Юнаците
Местоположение в България Област Пазарджик
Страна Флаг на България България

Селищна могила Юнаците, известна още като Плоската могила, се намира в западната част на Горнотракийската низина, на 8 км западно от град Пазарджик. В нея са разкрити останки от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго, което свидетелстват за обитаването в течение на над 6000 години, през различни периоди и от различно население. Могилата е разположена е на ниска речна тераса на десния бряг на някогашното корито на р. Тополница (сега течаща по-далеч на изток), на около 5 km от вливането ѝ в р. Марица. Височината ѝ спрямо околния терен е 12 m, а диаметърът – 100/110 m.

История на проучванията[редактиране | редактиране на кода]

Първите проучвания на селищна могила Юнаците са проведени от Васил Миков през 1939 г. [1]Направен е голям сондаж (25 х 10 м, достигната дълбочина около 8 м) в централната източна част на могилата. Получени са първите данни за нейната стратиграфия и хронология. През 1976 г., под ръководството на Румен Катинчаров (Археологически институт с музей към Българската академия на науките) и Величка Мацанова (Регионален исторически музей – Пазарджик), започват мащабни археологически проучвания.[2] Проучена е около 1/3 от площта на могилата, в нейната източна част. Разкрити са средновековен некропол, останки от римско укрепление, тънък пласт от Ранната и Късната желязна епоха, значителен пласт (17 строителни хоризонта) от Ранната бронзова епоха, както и последното селище от каменно-медната епоха (халколит). Между 1982 и 2000 г. в разкопките участва и руски екип, начело с Николай Мерперт. [3]

През 2001 г. разкопките продължават под ръководството на Явор Бояджиев (Национален археологически институт с музей – БАН). През следващата година в проучванията се включва и гръцки екип, начело с Йоанис Асланис (National Hellenic Research Foundation).[4] Съвместният българо-гръцки проект продължава до 2011 г. През тези години са разкрити нови данни за организацията на селището през халколита. Направените през 2006 г. траншеи южно, западно и северозападно от могилата предоставят данни за обширно открито селище от тази епоха, развиващо се до около 200 – 250 m в тези посоки.

От 2013 г. като част от проучванията на селищна могила Юнаците стартира и полева школа, организирана съвместно с фондация „Балканско наследство“ и със сътрудничеството на РИМ-Пазарджик.

Студенти от Полевата школа „Балканско наследство“ пред профила на селищната могила при с. Юнаците, обл. Пазарджик (България).

Стратиграфия[редактиране | редактиране на кода]

Селищната могила при с. Юнаците се състои от останките от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго (т. нар. строителни хоризонти). Те свидетелстват за обитаването ѝ в рамките на над 6000 години[5], през различни периоди и от различно население. На върха на могилата е засвидетелстван средновековен некропол с християнски погребения. През римския период (ІІ-VІ в. сл. Хр.) върху селищната могила, която тогава е представлявала удобно възвишение сред равната долина наоколо, е издигнато малко укрепление. То е било подсилено и чрез ров около могилата. Това укрепление и средновековният некропол в значителна степен са нарушили най-горните селища от могилата, отнасящи се към Ранната и Късната желязна епоха. Частично са засвидетелствани останките от два строителни хоризонта от Ранната желязна епоха (Х-VІ в. пр. Хр.) и един хоризонт от Късната желязна епоха (V-IV в. пр. Хр.).

Ранна бронзова епоха[редактиране | редактиране на кода]

Селищната могила Юнаците е един от най-важните обекти за проследяване на културното развитие в Тракия през Ранната бронзова епоха (РБЕ; ІІІ хилядолетие пр. Хр.). Установени са 17 строителни хоризонта с обща дебелина около 4,50 m. Периодизацията им е следната: ХVІІ-ХV с. х. – РБЕ І фаза; ХІV-ІХ с. х. – РБЕ ІІ фаза; VІІІ-І с. х. – РБЕ ІІІ фаза. Значителната площ, на която са проучени, позволява да се установи структурата на отделните селища и тяхното развитие във времето. Още в началото на РБЕ е направен дъговиден ров и палисада, които ограждат северната част от селището (в рамките на могилата)[6] [7]. Предполага се, че така отделеното пространство е било „резиденция“ или свещено място. Това вътрешно разделение на селището съществува до ХІІІ с. х. В сондаж в западната периферия на могилата са установени следи от фортификация (палисада), която е защитавала селището. Издигането ѝ се отнася към ХІІ-Х с. х. На около 100 m западно от селищната могила е съществувало и открито селище от РБЕ. Дебелината на културния пласт в него достига до 2,5 m. В централната част на селищната могила, която е халколитния пласт е бил най-високо, жилищата от първото селище от РБЕ залягат директно върху тези от халколита, а понякога и частично ги нарушават. В южната част на могилата обаче, където халколитния терен се снижава към периферията, ясно личи пласт от стерилна пръст (хумус), чиято дебелина се увеличава на юг, достигайки до 0,40 m. Този пласт бележи значителното прекъсване в обитаването на могилата между края на халколита и началото на РБЕ.

Халколит (каменно-медна епоха)[редактиране | редактиране на кода]

Резултатите от проучванията до момента показват, че най-ранното селище вероятно се отнася към началото на халколита (началото на V хилядолетие пр. Хр.). То е имало значителна площ – около 100 – 120 000 m2. През втората половина на ранния халколит (около 4750 – 4650 г. пр. Хр.) в източната му част, върху малко по-висока част на терасата (2 – 3 m над околния терен) е издигната укрепителна глинобитна стена. Тя изглежда е затваряла тази част от селището от юг и запад, а река Тополница е осигурявала естествена защита от изток и север. Останките от последователни селища вътре в укрепената част постепенно са образували селищната могила. Установените останки от укрепителната стена в западната периферия на могилата са с дължина 25 m, ширина 4 m и височина до 2,50 – 2,80 m. Стената е изградена от трамбована глина, подравнена на определени нива от пластове чакъл. Укрепителната система е подсилена от дълбок до 4 m ров от външната страна на стената. Установена е само вътрешната му (северна) част. Ровът е нарушен значително от по-късен ров от римската епоха. Обстоятелството, че стената и ровът ограждат не цялото ранно халколитно селище, а само част от него, представлява особен интерес от гледна точка на селищната, а и социална организация. По този начин е образувана своеобразна „цитадела“ в рамките на селището, която е съществувала над 500 години, до унищожаването на последното халколитно селище в края на V хилядолетие пр. Хр. Подобна селищна организация е първообраз на по-късните градски центрове.

Проучванията на селищата от халколитната епоха в рамките на могилата разкриват високата духовна и материална култура на техните обитатели. Сградите са със стабилна архитектура, а в някои случаи стените им са украсени с бяла и червена боя. В и около тях са разкрити различни ями за съхранение на хранителни продукти, включително и специфични хранилища за месо. Керамичните съдове впечатляват с качеството си и с разнообразието от форми и украса. Типичният домашен инвентар включва сечива от камък, кремък, кост, рог, а понякога и от мед. Разнообразните антропоморфни, зооморфни и орнитоморфни фигури, както и синкретичните комбинации между тях, разкриват някои аспекти от вярванията на халколитното население. Впечатляваща е богатата колекция от фигурки на птици. В селищна могила Юнаците е засвидетелствана и една от най-ранните „хирургични операции“ в Европа – ампутация на китка на жена, която е успешно зараснала и жената е използвала ръката си години след това.

Последното халколитно селище в Юнаците е унищожено при вражеско нападение. Хората в него (основно деца и възрастни мъже и жени) са избити. Скелетите им, някои с травми от насилствена смърт, са открити между опожарените останки от жилищата им.[8]

От 2012 г. насам проучванията са концентрирани в сондажа, направен от В. Миков през 1939 г., както и в района от южната му страна. Целта е да се изясни стратиграфията на напластяванията от халколита и да се достигне до най-долното (най-ранно) селище. До 2016 г. са засвидетелствани поне пет строителни хоризонта от халколита, а контролен сондаж в източната периферия на могилата показва наличието на поне още три. Керамичният комплекс от долните хоризонти в сондажа на В. Миков може да бъде отнесен към средата и първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Разкрити са останки от постройки и структури, сред които особен интерес представлява добре запазена неопожарена дървена подова платформа. Сред многобройните находки прави впечатление колекцията от гривни (фрагменти) и мъниста от средиземноморската мида Spondylus, която свидетелства и за интензивни търговски контакти с Егейското крайбрежие. Важни от научна гледна точка са и дъната от съдове с врязани знаци по тях. Разпространението на тези знаци и в други синхронни обекти дава основания да се предполага зараждането на една ранна „протописменост“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миков В., Селищната могила при Юнаците, Годишник на Пловдивската народна библиотека и музей, 1937 – 1939, 57 – 84.
  2. Р. Катинчаров, В. Мацанова, Разкопки на селищната могила при с. Юнаците, Пазарджишко. In: В. Николов (ed.). Праисторически находки и изследвания. София 1993, 153 – 173.
  3. Merpert N. J. Bulgaro-Russian Archeological Investigations in the Balkans. Ancient Civilisations from Scythia to Siberia – In: International Journal of Comparative Studies in History and Archeology, Vol. 2, N 3, Leiden 1995, 364-383.
  4. Boyadzhiev Y., I. Aslanis, S. Terzijska-Ignatova, V. Mazanova. Yunatsite: Ein Bulgarisch–Griechisches Grabungsprojekt. Die Jahre 2002–2008 – In: Boyadzhiev, Y., S. Terzijska-Ignatova (eds.) -The Golden Fifth Millennium. Thrace and Its Neighbour Areas in the Chalcolithic, Sofia 2011, 21-37.
  5. Boyadzhiev, Y. Tell Yunatsite: Development and Absolute Chronology of the Settlements from the Beginning of the Chalcolithic to the Early Bronze Age. – In: Neolithic and Copper Age between the Carpathians and the Aegean Sea. S. Hansen, P. Raczky, A. Anders, A. Reingruber (eds.). DAI, 2015, 381-394 (Archäologie in Eurasien, 31).
  6. Tell Yunatsite. The Bronze Age, Vol. 2, Part 1 (Moscow, 2007). (In Russian; a summary in English is available after each chapter.)
  7. Aslanis, I. Settlement Patterns in the Chalcolithic and Early Bronze Age: the Case of the Prehistoric Settlement of Yunatsite, Bulgaria. – In: Neolithic and Copper Age between the Carpathians and the Aegean Sea. S. Hansen, P. Raczky, A. Anders, A. Reingruber (eds.). DAI, 2015, 395-402 (Archäologie in Eurasien, 31)
  8. Zäuner, S. The Dark Side of the Chalcolithic. Evidence for Warfare at Tell Yunatsite? An Anthropological Approach – Boyadzhiev, Y., S. Terzijska-Ignatova (eds.) -The Golden Fifth Millennium. Thrace and Its Neighbour Areas in the Chalcolithic, Sofia 2011, 49-56.
  • Р. Катинчаров, Н. Мерперт, В. Титов, В. Мацанова, Л. Авилова. (1995) Селищна могила при село Юнаците. Том 1. История на проучванията. Обща стратиграфия. Пласт А, София: ИК "Агато" (156 стр.)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Карановска култура

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]