Направо към съдържанието

Серафим Архимандритов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Серафим Архимандритов
български духовник
Роден
Починал

Учил вБигорски манастир

Серафим Архимандритов е български общественик и духовник от Македония.

Страница от Мемоара от 1878 година, подписан от „икономъ папа Серафимъ“

Роден е в Йелошник в семейството на поп Саве.[1] Учи в Бигорския манастир.[2] Серафим Архимандритов е учител в Тетово между 1838 и 1848 година.[3] Поддържа духовно училище, в което момчетата да учат църковния ред, за да могат после да бъдат ръкополагани за свещеници.[2]

На 9 февруари 1866 година е ръкоположен за свещеник.[2] Хаджи иконом поп Серафим Архимандритов е пръв председател на Тетовската българска община[4] и архиерейски наместник на митрополит Кирил Скопски в Тетово.[1]

На 20 май 1878 година иконом поп Серафим и Зафир Николов от името на Тетовската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5] През септември 1880 година, като тетовски архиерейски наместник той моли екзарх Йосиф I да се застъпи пред Високата порта за владението на мястото на изгорялата тетовска църква „Свети Никола“, оспорвана от гръцките духовни власти. Екзарх Йосиф I подава такрир до Портата.[6]

Умира на 25 март[2] 1894 година.[1]

  1. а б в Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 57.
  2. а б в г Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 56.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
  4. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 20.
  5. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, Държавна печатница, 1908. с. 658.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 364.