Серафим Архимандритов
| Серафим Архимандритов | |
| български духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Бигорски манастир |
Серафим Архимандритов е български общественик и духовник от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Йелошник в семейството на поп Саве.[1] Учи в Бигорския манастир.[2] Серафим Архимандритов е учител в Тетово между 1838 и 1848 година.[3] Поддържа духовно училище, в което момчетата да учат църковния ред, за да могат после да бъдат ръкополагани за свещеници.[2]
На 9 февруари 1866 година е ръкоположен за свещеник.[2] Хаджи иконом поп Серафим Архимандритов е пръв председател на Тетовската българска община[4] и архиерейски наместник на митрополит Кирил Скопски в Тетово.[1]
На 20 май 1878 година иконом поп Серафим и Зафир Николов от името на Тетовската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5] През септември 1880 година, като тетовски архиерейски наместник той моли екзарх Йосиф I да се застъпи пред Високата порта за владението на мястото на изгорялата тетовска църква „Свети Никола“, оспорвана от гръцките духовни власти. Екзарх Йосиф I подава такрир до Портата.[6]
Умира на 25 март[2] 1894 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 57.
- ↑ а б в г Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 56.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
- ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 20.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, Държавна печатница, 1908. с. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 364.
