Серафим Тетовски
| Серафим Тетовски | |
| български духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 септември 1848 г.
|
| Учил в | Бигорски манастир |
Серафим е български общественик и духовник, архимандрит, от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Йелошник със светското име Саве. Учи в Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Става учител в Тетово и преподава в 1835/1836 година заедно с поп Смилко от Едуарце. По-късно се замонашва под името Серафим и получава офикията архимандрит.[1] Спомоществовател за „Служение еврейско“, наредил Н. Зографски (1839), и за „Книга глаголемая утешение грешним“ на Кирил Пейчинович (1840). Игумен е на манастира „Св. Панталеймон“ в Горно Нерези през 1842 година. Умира в 1848 година.[2]
.JPG)
Синът му Серафим Архимандритов е водач на българското църковно движение в Тетово и пръв председател на Тетовската българска община.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 56.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 588.
- ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 57.
