Симеонов кръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Симеонов кръг е създаден от Симеон Велики, като той включва самият него и известните литературни творци от българското средновековие – Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Тюдор Докс, Презвитер Григорий и др.[1]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Симеоновият кръг се занимава с литературна и преводаческа дейност. Книгите били изписвани на ръка и богато украсявани със злато и сребро.

Климент Охридски[редактиране | редактиране на кода]

St Clement of Ohrid, Last Quarter of XIV Century, St Mary Perivleptos Church, Ohrid Icon Gallery.jpg

Климент Охридски е ученик на братята Кирил и Методий. Той се занимава с разпространяване на просветителна дейност. Пише жития на Кирил и Методий, с което спомага за вечната почит към славянските първоучители. Книжовното му дело е представено от значителен брой поучителни и похвални слова.

Константин Преславски[редактиране | редактиране на кода]

„Азбучна молитва“, „Учително евангелие“, Константин Преславски, Руски препис, XII в., Държавен исторически музей, Москва

Епископ Константин Преславски също е непосредствен ученик на Методий. Съставя сборник от 51 беседи, известен днес като „Учително евангелие“. Преди тях са поместени и оригиналните творби на епископ Константин Преславски: „Проглас към евангелието“ и „Азбучна молитва“. Важна част на сборника е първото историческо съчинение на старобългарски език, известно като „Историки“, което цели да разшири историческата култура на българите за библейската история. През 906 г. по нареждане на цар Симеон той превежда от гръцки „Четирите слова против арианите“ на Атанасий Александрийски.

Черноризец Храбър[редактиране | редактиране на кода]

Черноризец Храбър е друг виден български книжовник от края на ІХ и началото Х в., от чието творчество оцелява само съчинението „За буквите“. В този труд се дават отговори на всички въпроси, свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Богданов. Кратка история на българската литература. Част 2. Народна просвета, 1969. с. 73.