Симеонов кръг
Симеонов литературен кръг | |
Националност | Първо българско царство |
---|---|
Активен период | IX – Х век |
Жанр | превод, епос |
Течение | Преславска книжовна школа |
Симеоновият кръг е създаден от Симеон Велики и включва самия него и известни литературни творци от българското средновековие – Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Тудор Доксов, Презвитер Григорий и др.[1]
Дейност[редактиране | редактиране на кода]
Симеоновият кръг се занимава с литературна и преводаческа дейност. Книгите са изписвани на ръка и богато украсявани със злато и сребро.
Климент Охридски[редактиране | редактиране на кода]
Климент Охридски е ученик на братята Кирил и Методий. Той се занимава с разпространяване на просветителна дейност. Пише жития на Кирил и Методий, с което спомага за вечната почит към създателите на глаголическото писмо. Книжовното му дело е представено от значителен брой поучителни и похвални слова.
Константин Преславски[редактиране | редактиране на кода]
Епископ Константин Преславски е непосредствен ученик на Методий. Съставя сборник от 51 беседи, известен днес като „Учително евангелие“. Преди тях са поместени и оригиналните творби на епископ Константин Преславски: „Проглас към евангелието“ и „Азбучна молитва“. Важна част на сборника е първото историческо съчинение на старобългарски език, известно като „Историки“, което цели да разшири историческата култура на българите за библейската история. През 906 г., по нареждане на цар Симеон, той превежда от гръцки „Четирите слова против арианите“ на Атанасий Александрийски.
Черноризец Храбър[редактиране | редактиране на кода]
Черноризец Храбър е друг виден български книжовник от края на IX и началото Х век, от чието творчество оцелява само съчинението „За буквите“. В този труд се дават отговори на всички въпроси, свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иван Богданов. Кратка история на българската литература. Част 2. Народна просвета, 1969. с. 73.