Синият карбункул
| Синият карбункул | |
| The Adventure of the Blue Carbuncle | |
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет | |
| Автор | Артър Конан Дойл |
|---|---|
| Първо издание | 1892 г. Англия |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | Детективско-приключенски |
| Вид | разказ |
| Публикувано в | „Приключенията на Шерлок Холмс“ |
| Поредица | Шерлок Холмс |
| Предходна | Човекът с обърнатата устна |
| Следваща | Пъстрата лента |
| Начало | I had called upon my friend Sherlock Holmes upon the second morning after Christmas, with the intention of wishing him the compliments of the season. |
| Край | “If you will have the goodness to touch the bell, Doctor, we will begin another investigation, in which, also a bird will be the chief feature.” |
| Синият карбункул в Общомедия | |
„Синият карбункул“ (на английски: The Adventure of the Blue Carbuncle) е разказ от писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Включен е в сборника „Приключенията на Шерлок Холмс“, публикуван през 1892 година.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]
Разсилният Питърсън случайно се намесва в разпра между някой си Хенри Бейкър и група хулигани. Бейкър бяга от мястото, но губи своята шапка и закланата си коледна гъска. Питърсън ги занася на Шерлок Холмс и Холмс дава обява във вестника, за да може непознатият Бейкър да си върне загубеното. Самата гъска е дадена на съпругата на Питърсън да я почисти и сготви, ако никой не се яви да я вземе. Но когато жената започва да почиства гъската, във вътрешностите ѝ намира известния скъпоценен камък на графиня Моркар, наречен синия карбункул („карбункул“ е старото име на смарагда). Тази скъпоценност е била открадната преди няколко дни, а заподозрян в кражбата е леярят Джон Хорнър. Показания срещу обвиняемия Джон Хорнър е дал Джеймс Райдър, служител в хотела, където е отседнала графинята.
Бейкър идва при Холмс да си върне шапката и гъската. Холмс обяснява на Бейкър, че гъската е била сготвена и изядена, за да не се развали. Вместо нея Холмс предлага на Бейкър друга гъска, купена скоро, и Бейкър я приема. Когато Холмс обяснява на Бейкър, че от изгубената гъска са останали вътрешностите, които той може да вземе, ако желае, Бейкър само се разсмива и отказва. Става ясно, че Бейкър не подозира какво съкровище е имало в гъската.

Холмс е силно заинтригуван от тази загадка и предлага на Уотсън да я проучат незабавно. Бейкър раказва на Холмс и Уотсън, че е купил гъската в кръчмата „Алфа“. При разследванията си Холмс разпитва кръчмаря Уиндигет и установява, че гъски, сред които е била и гъската със скъпоценния камък, са му били продадени от търговеца Брекенридж. Холмс и Уотсън отиват при този търговец и Холмс успява да научи от Брекенридж, че е купил гъските от някоя си госпожа Окшот. В този миг при Брекенридж пристига още един човек, който също се интересува от тези гъски. Холмс предлага да му помогне. Оказва се, че този човек е Джеймс Райдър.


Холмс кани Райдър у дома си на Бейкър стрийт и там го обвинява за кражбата на скъпоценния камък. Потресен от разобличението, Райдър признава престъплението си. Оказва се, че прислужницата на графинята е убедила Райдър да открадне синия карбункул. Престъпниците стъкмяват история, така че за кражбата да бъде обвинен Хорнър. Райдър решава да скрие скъпоценния камък в гъска, която да даде на сестра си, г-жа Окшот. Но случайно обърквайки гъските, Райдър изгубва съкровището, а гъската след няколко препродажби се оказва у Хенри Бейкър, а след това у Холмс.
Райдър смирено проси прошка от Холмс и Холмс изведнъж освобождава извършителя. Уотсън е твърде изненадан, но Холмс му обяснява, че Райдър няма да се яви в съда да свидетелства срещу Хорнър, така че обвинението ще се разпадне от само себе си; и че силно изплашеният Райдър вероятно няма да повтори престъплението си, ако бъде оставен на свобода, докато в затвора може да се промени към по-лошо.
Адаптации
[редактиране | редактиране на кода]През 1923 г. разказът е екранизиран във Великобритания в едноименен филм с участието на Ейли Норууд в ролята на Холмс и Хюбърт Уилис в ролята на Уотсън.
През 1968 г. разказът е филмиран отново с участието на Питър Кушинг в ролята на Холмс и Найджъл Сток в ролята на Уотсън.
През 1984 г. разказът е адаптиран пак във Великобритания с Джеръми Брет в ролята на Холмс и Дейвид Бърк в ролята на Уотсън. [1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, The Courier-Journal, (Louisville, Ky.) (9 януари 1892), 4.
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Ellery Queen's Mystery Magazine, 17 (April 1951), 37 – 52.
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Glasgow Weekly Mail (21 април 1894), 7.
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, The Grand Magazine, 58 (December 1930), 414 – 425.
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, The Indianapolis News (12 януари 1892), 7; (14 януари 1892), 7.
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday Magazine (13 август 1905), 8 – 9.
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Illustrated by Jean Upton. Prescott's Press (NS), No. 4 (December 1989), 5 – 26.
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, San Francisco Examiner (14 февруари 1892), 19. illus.
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Scottish Border Record (Galashiels) (9 декември 1904), 4; (16 декември 1904), 4.
- „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Illustrated by Sidney Paget. The Strand Magazine, 3, No. 13 (January 1892), 73 – 85.
| ||||||||||||||||