Направо към съдържанието

Синият карбункул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синият карбункул
The Adventure of the Blue Carbuncle
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
АвторАртър Конан Дойл
Първо издание1892 г.
Англия
Оригинален езиканглийски
ЖанрДетективско-приключенски
Видразказ
Публикувано вПриключенията на Шерлок Холмс
ПоредицаШерлок Холмс
ПредходнаЧовекът с обърнатата устна
СледващаПъстрата лента
НачалоI had called upon my friend Sherlock Holmes upon the second morning after Christmas, with the intention of wishing him the compliments of the season.
Край“If you will have the goodness to touch the bell, Doctor, we will begin another investigation, in which, also a bird will be the chief feature.”
Синият карбункул в Общомедия

„Синият карбункул“ (на английски: The Adventure of the Blue Carbuncle) е разказ от писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Включен е в сборника „Приключенията на Шерлок Холмс“, публикуван през 1892 година.

Много занемарена твърда филцова шапка.
Много занемарена твърда филцова шапка.

Разсилният Питърсън случайно се намесва в разпра между някой си Хенри Бейкър и група хулигани. Бейкър бяга от мястото, но губи своята шапка и закланата си коледна гъска. Питърсън ги занася на Шерлок Холмс и Холмс дава обява във вестника, за да може непознатият Бейкър да си върне загубеното. Самата гъска е дадена на съпругата на Питърсън да я почисти и сготви, ако никой не се яви да я вземе. Но когато жената започва да почиства гъската, във вътрешностите ѝ намира известния скъпоценен камък на графиня Моркар, наречен синия карбункул („карбункул“ е старото име на смарагда). Тази скъпоценност е била открадната преди няколко дни, а заподозрян в кражбата е леярят Джон Хорнър. Показания срещу обвиняемия Джон Хорнър е дал Джеймс Райдър, служител в хотела, където е отседнала графинята.

Бейкър идва при Холмс да си върне шапката и гъската. Холмс обяснява на Бейкър, че гъската е била сготвена и изядена, за да не се развали. Вместо нея Холмс предлага на Бейкър друга гъска, купена скоро, и Бейкър я приема. Когато Холмс обяснява на Бейкър, че от изгубената гъска са останали вътрешностите, които той може да вземе, ако желае, Бейкър само се разсмива и отказва. Става ясно, че Бейкър не подозира какво съкровище е имало в гъската.

Просто го прочете за мен.
Просто го прочете за мен.

Холмс е силно заинтригуван от тази загадка и предлага на Уотсън да я проучат незабавно. Бейкър раказва на Холмс и Уотсън, че е купил гъската в кръчмата „Алфа“. При разследванията си Холмс разпитва кръчмаря Уиндигет и установява, че гъски, сред които е била и гъската със скъпоценния камък, са му били продадени от търговеца Брекенридж. Холмс и Уотсън отиват при този търговец и Холмс успява да научи от Брекенридж, че е купил гъските от някоя си госпожа Окшот. В този миг при Брекенридж пристига още един човек, който също се интересува от тези гъски. Холмс предлага да му помогне. Оказва се, че този човек е Джеймс Райдър.

Той избухна в конвулсивно ридание.
Той избухна в конвулсивно ридание.
Смарагдът „Хукър“
Смарагдът „Хукър“

Холмс кани Райдър у дома си на Бейкър стрийт и там го обвинява за кражбата на скъпоценния камък. Потресен от разобличението, Райдър признава престъплението си. Оказва се, че прислужницата на графинята е убедила Райдър да открадне синия карбункул. Престъпниците стъкмяват история, така че за кражбата да бъде обвинен Хорнър. Райдър решава да скрие скъпоценния камък в гъска, която да даде на сестра си, г-жа Окшот. Но случайно обърквайки гъските, Райдър изгубва съкровището, а гъската след няколко препродажби се оказва у Хенри Бейкър, а след това у Холмс.

Райдър смирено проси прошка от Холмс и Холмс изведнъж освобождава извършителя. Уотсън е твърде изненадан, но Холмс му обяснява, че Райдър няма да се яви в съда да свидетелства срещу Хорнър, така че обвинението ще се разпадне от само себе си; и че силно изплашеният Райдър вероятно няма да повтори престъплението си, ако бъде оставен на свобода, докато в затвора може да се промени към по-лошо.

През 1923 г. разказът е екранизиран във Великобритания в едноименен филм с участието на Ейли Норууд в ролята на Холмс и Хюбърт Уилис в ролята на Уотсън.

През 1968 г. разказът е филмиран отново с участието на Питър Кушинг в ролята на Холмс и Найджъл Сток в ролята на Уотсън.

През 1984 г. разказът е адаптиран пак във Великобритания с Джеръми Брет в ролята на Холмс и Дейвид Бърк в ролята на Уотсън. [1]

  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, The Courier-Journal, (Louisville, Ky.) (9 януари 1892), 4.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Ellery Queen's Mystery Magazine, 17 (April 1951), 37 – 52.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Glasgow Weekly Mail (21 април 1894), 7.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, The Grand Magazine, 58 (December 1930), 414 – 425.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, The Indianapolis News (12 януари 1892), 7; (14 януари 1892), 7.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday Magazine (13 август 1905), 8 – 9.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Illustrated by Jean Upton. Prescott's Press (NS), No. 4 (December 1989), 5 – 26.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, San Francisco Examiner (14 февруари 1892), 19. illus.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Scottish Border Record (Galashiels) (9 декември 1904), 4; (16 декември 1904), 4.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Illustrated by Sidney Paget. The Strand Magazine, 3, No. 13 (January 1892), 73 – 85.