Синопско сражение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Синопско сражение
Руско-турска война
BattleOfSinop 2.jpg
„Битката за Синоп“, худ. Алексей Боголюбов
Информация
Период 30 ноември (18 ноември) 1853 г.
Място Синоп, Турция
Резултат Победа за Русия
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Павел Нахимов Ottoman flag.svg Осман паша
Сили
• 6 линкора
• 2 фрегати
• 3 парахода
• общо 720 оръдия
• 7 фрегати
• 5 корвети
• 476 корабни оръдия
• 44 брегови батареи
Жертви и загуби
37 убити, 233 ранени 3000 убити и ранени, 200 пленени, вкл. Осман паша
Синопско сражение в Общомедия

Синопското сражение е морска битка на 30 ноември (18 ноември стар стил) 1853 г., начало на Кримската война (1853 – 1856). Завършва с победа на руския флот, ръководен от вицеадмирал Павел Нахимов, който разгромява и унищожава османския флот в течение само на няколко часа. Битката дава повод на Великобритания и Франция да обявят война на Руската империя (през март 1854).

Това е последното голямо сражение между ветроходни флотилии.[1]

1 декември е Ден на войнската слава на Русия – Ден на победата на ескадрата под командването на вицеадмирал Павел Нахимов над турската ескадра при нос Синоп.

Предходни събития[редактиране | редактиране на кода]

13 дни преди сражението при Синоп, на 5 ноември (17 ноември) се състоява морска битка между руската парна фрегата „Владимир“, с адмирал Владимир Корнилов на борда, и турския боен параход „Перваз Бахри“. Тази битка и последвалото я Синопско сражение стават първите военни сблъсъци от Кримската война.[2] Тричасовият бой завършва с пленяване на турския параход.

Ход на сражението[редактиране | редактиране на кода]

Руски кораби в Синопското сражение, худ. Иван Айвазовски

Вицеадмирал Нахимов, начело на 84-оръдейните линейни кораби „Императрица Мария“, „Чесма“ и „Ростислав“ е изпратен от княз Александър Меншиков на морски поход към бреговете на Мала Азия. Походът е предизвикан от данни, че турският флот, базиран в Синоп, готви десант в Сухуми и Поти.

Пристигайки в Синоп, Нахимов вижда в пристанището турски военни кораби (превъзхождащи го двойно), закотвени под защитата на 6 брегови батареи. Решава да блокира тесния изход на пристанището и така да „заключи“ турците до пристигането на подкрепления от Севастопол, с които да атакува.

На 28 ноември 1853 г. към отряда на Нахимов се присъединява ескадрата на контраадмирал Новосилски, начело на 120-оръдейните кораби „Париж“, „Великий княз Константин“ и „3 Святителя“, фрегатите „Кагул“ и „Кулевчи“.

Решено било да атакуват в 2 колони: в първата, по-близо до неприятеля – корабите от отряда на Нахимов, във втората – фрегатите на Новосилски, които били длъжни да наблюдават за действията на неприятелските параходи. Градът и гражданските домове трябвало да бъдат максимално щадени, да се атакуват само корабите и батареите.

В утрото на 30 ноември времето е дъждовно с поривист вятър, напълно неблагоприятно за атакуване на турските кораби. В 9:30 часа руската ескадра се отправя на рейда. В дъното на залива ги очакват 7 турски фрегати и 3 корвета, разположени лунообразно под прикритието на четири батареи (1 бр. 8-оръдейна, 3 бр. по 6 оръдия всяка). Зад бойната линия стоят 2 парахода и 2 транспортни съда. Точно в 12:30 ч. е изстрелян първият снаряд от оръдията на 44-оръдейната фрегата „Аунни Аллах“, след което е открит огън от всички кораби и батареи.

Битката за Синоп, худ. Иван Айвазовски, 1853

Корабът „Императрица Мария“ е засипан със снаряди, като в хода на боя рангоутът и част от такелажа са повредени, а гротмачтата остава закачена само на ванта. Въпреки повредите корабът напредва и стреля по неприятеля, като принуждава фрегатата „Аунни Аллах“ да акостира на брега. Тогава руският флагман обръща своя огън изключително по 44-оръдейната фрегата „Фазли Аллах“, която се запалва от яростния огън на руския кораб и е изхвърлена на брега. След тези си действия „Императрица Мария“ се съсредоточава върху 5-та батарея.

Корабът „Великий княз Константин“ открива силен огън по 4-та батарея и 60-оръдейната фрегата „Навек Бахри“ и кораба „Несими Зефер“, като вследствие на този огън първият кораб е взривен само след 20-минутна битка, обсипвайки с отломки и части от тела 4-та батарея, която след това почти спира да води огън. Вторият кораб е изхвърлен от силния вятър на брега, след като в борда му зейва пробойна.

Корабът „Чесма“ разрушава позициите на турските батареи 4 и 3.

„Париж“, стоейки на котва, открива огън по батарея 5, корвета „Гюли-Сефид“ (22 оръдия) и фрегатата „Дамиад“ (56 оръдия), като в хода на боя взривява корвета и запраща на брега фрегатата, където я довършва. Вследствие на тежкия обстрел „Низамие“ (64 оръдия), чийто фок- и бизан-мачти са разрушени, а самият съд дрейфува към брега, скоро се запалва. Тогава „Париж“ започва отново обстрел на батарея 5.

„Три Святителя“ влиза в бой с фрегатата „Каиди Зефер“ (54 оръдия), като малко по-късно турският кораб е силно повреден и акостира на брега.

„Ростислав“ води тежък обстрел по батарея 6 и по корвета „Фейзе-Меабуд“ (24 оръдия), който по-късно също е принуден да се отправи към брега.

Сабята на Осман паша, която той предава на адмирал Павел Нахимов. Съхранява се в музея на Черноморския флот, Севастопол.

В 13:30 ч. в синопското пристанище пристига корабът „Одеса“, плаващ под флага на адмирал Владимир Корнилов, съпровождан от параходите „Крим“ и „Херсонес“. Корабите се включват веднага в боя, който вече е към края си. Силите на турците са силно отслабени – все още боеспособни са 5-та и 6-та батарея, но около 16 ч. и те са разрушени от масирания обстрел на „Париж“ и „Ростислав“. Пожарът, избухнал на корабите и укрепленията, скоро се пренася и върху част от града.

Оценявайки развоя на битката, 22-оръдейната фрегата „Таиф“, на борда на която се намират Мушавер паша и главният съветник на Осман паша – англичанинът Адолф Слейд, напуска бойния строй на турските кораби, опитвайки бягство в открито море. Благодарение на своята бързина „Таиф“ се измъква и съобщава в Константинопол за разгрома на турския флот.

Много турци са пленени, включително и командващият ескадрата патрона Осман паша и 2 от капитаните на кораби.

След края на битката руските екипажи започват да възстановяват повредите по такелажа и рангоута, които понасят по време на битката.

Това е последното голямо сражение между ветроходни флотилии.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Синопское морское сражение
  2. Золотарев В. А. Три столетия Российского флота. XIX – начало XX века. М., АСТ; СПб, Полигон; 2004 г. Стр. 309 – 310
  3. Синопское морское сражение

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]