Складов запис
Складовият запис е ценна книга на заповед[1], която се издава от влогоприемателя по договор за влог на стоки в публичен склад по искане на влогодателя. Състои се от две части — стоков запис, наричан още цедула, и заложен запис — варант. Складовият запис има задължително съдържание и на практика преповтаря съдържанието на договора за влог на стоки в публичен склад.
Съдържание на складовия запис[редактиране | редактиране на кода]
Двете части на складовия запис трябва да съдържат:
- публичния склад и неговия номер по складовия регистър;
- име (фирма) на влогоприемателя и неговия адрес;
- вид и количество на стоката и допустимо ли е нейното смесване, срок за пазене на стоката;
- заявление на влогоприемателя, че ще предаде стоката както е уговорено;
- данни дали стоката е застрахована, при кой застраховател, срещу кои рискове и за каква сума;
- действията, които влогоприемателят е длъжен да извърши за запазване на стоката;
- дължимо възнаграждение, разноски за издаване на записа;
- размера на фирите, освен ако стоката е приета по брой;
- място и дата на издаване;
- подписи на влогоприемателя и влогодателя;
При липса на който и да е от горепосочените реквизити се счита, че няма складов запис.
Цел и юридическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Целта на складовия запис е да замести вложената стока в търговския оборот. Възможно е да се издадат няколко складови записа, материализиращи правото на собственост върху отделни части от вложената стока. Стоковият запис материализира правото на собственост върху вложената стока, а заложният запис — залог върху нея. Те могат да се отчуждават както заедно, така и самостоятелно един от друг посредством джиросване, като не не необходимо стоката да сменя своето местоположение. Ако се прехвърлят заедно, то върху новия титуляр преминава едно необременено право на собственост, тъй като никой не може да е собственик на вещта и едновременно да има и залог върху нея. Джирото се поставя на гърба на стоковия запис и се датира, което е задължителен елемент, или джирото не може да породи своето транспортно действие.
Възможно е да се джироса само заложният запис. В такъв случай, в полза на лицето, което го придобие, се учредява залог върху стоката, което става обикновено срещу даден заем на нейния собственик. Първото джиро задължително трябва да съдържа размера на обезпечения заем, лихвата, падежа, името и адреса на кредитора. Следващите джира могат да бъдат и бланкови. Първия джиратор е длъжен да поиска вписване на залога в складовия регистър, воден от влогоприемателя, и в складовия запис. Чрез този двоен запис джираторите само по стоковия запис се информират, че придобиват вещ, върху която има учреден залог. Но дори и това вписване да не се извърши, прехвърлянето само на стоковия запис е достатъчно доказателство, че правото на собственост е обременено.
Влогоприемателят е длъжен да върне вложената стока само на лицето, притежаващо складовия и заложния запис. Легитимираният държател на складовия запис може да получи стоката, но само ако плати сумата по залога. Плащането се получава от влогоприемателя, защото той е представител ex lege на титуляра по заложния запис. Възможно е титулярът на складовия запис да плати само част от дължимото по заложния запис и може да получи съответна част от стоката. При настъпване на падежа на заема, за който е учреден залогът, посредством заложния запис кредиторът може да иска плащане както от титуляра на стоковия запис (ако е известен), така и от влогоприемателя. Последният от своя страна, ако плати, може да иска възстановяване на направените разходи от титуляра на стоковия запис и има право на задържане върху вложените в склада стоки.[2]
Отказът за плащане се установява с протест срещу длъжника. Протестът се извършва по писмена молба от кредитора от нотариус по място на плащане, което е публичният склад. Държателят на заложен запис, който е направил протест и въпреки това не му е платено, може да продаде стоката в склада без съдебна намеса.