Скопски войнишки бунт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скопски войнишки бунт
Част от Македонски въпрос
Местоположение Скопие
Дата
16 декември 1944 г.
Цел ликвидиране на българщината
Смъртни случаи 70 офицери,
100 войници
Извършител югославски военни

Скопският бунт е въоръженият бунт на новосъздадената от юго-комунистите „Македонска войска" в Скопие през декември 1944 г.[1] Това е първата сериозна съпротива във Вардарска Македония срещу повторното включване на областта в рамките на Югославия. Отговорът на управляващите е налагането на политически терор в Социалистическа република Македония.

Ход на събитията[редактиране | редактиране на кода]

На 16 декември 1944 г. в Скопие няколко хиляди войници и офицери от цяла Вардарска Македония, много от тях току-що уволнени от българската армия, мобилизирани в новосформираната „Македонската войска“, се вдигат на въоръжен бунт. Повод става издадената от Белградското командване заповед формированието да се изведе от Македония и да се прати на Сремския фронт в Сърбия. Няколкото хиляди войници от Македония заедно със своите офицери обграждат Главния щаб на Националноосвободителната борба (НОБ), намиращ се в бившия Офицерския дом на Българската армия в Скопие. Разбунтувалите се части издигат крайно красноречиви лозунги: „Не искаме нова Югославия! Искаме свободна и независима Македония", „Не искаме Срем! Искаме Солун!“ Главното командване в Скопие, обкръжено в офицерския дом от хиляди въоръжени въстаници, е парализирано, но войниците, тъй като не искат кръвопролитие, не го щурмуват, въпреки че в този момент няма съществена сила, която да ги спре да завземат Скопие. Силният човек в тогавашна Македония Светозар Вукманович - Tемпо получава спешни указания от Белград бунтът да бъде смазан. Заповедта на Върховното командване на югославската армия (ЮНА) в Белград е да бъдат разстрелвани на място всички местни войници и офицери, които не се подчиняват на върховното командване на НОБ и издигат лозунга „Независима Македония“.

Темпо веднага заповядва на югославските офицери около него, обградилите щаба разбунтували се войници да бъдат разпръснати, а офицерите им – заловени и разстреляни. Той изпраща родения в Щип ген. Михайло Апостолски, който „най-учтиво" кани офицерите, които не са съгласни със заповедта на Щаба на ЮНА Македонската войска да замине в Срем, да влязат в залата на Офицерския дом, за да обсъдят въпроса, и войниците да се върнат в казармите. Изведените начело от бунта офицери влизат в капана в Офицерския дом, където са пленени, обезоръжени и задържани в подземието на сградата. Там Темпо лично води краткия разпит и командва разстрела им на място с думите: „Хочеш Солун, еве ти га!“ В подземието са убити, по ненапълно уточнени данни, около 70 офицери. Около 1000 войници, обезпокоени, че техните командири не се връщат, отново тръгват към центъра на Скопие. Благоприятният момент обаче е пропуснат и югославските партизани около щаба на НОБ започват да стрелят по протестиращите войници. На място над 100 човека са избити и ранени, като са оставени на мъките си и не им е оказана елементарна медицинска помощ. Останалите около 900 души са пленени и хвърлени в Скопското кале.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитър Гоцев, Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., МНИ, С. 1998 г.-
     Портал „Македония“         Портал „Македония