Славчо Атанасов Милошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за книгоиздателя Славчо Атанасов. За българския политик вижте Славчо Атанасов.

Славчо Атанасов
български книгоиздател
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Професия книгоиздател, преводач, строител, етнограф

Славчо Атанасов (роден Славчо Атанасов Милошев) е български книгоиздател, преводач, строител и етнограф. Той е сред първенците в книгоиздателската дейност в България в края на първата половина на ХХ век. През септември 1936 г. той основава Библиотека „Златни зърна“. Като неин редактор-стопанин той в продължение на 12 години издава близо 200 тома, предимно преводна литература от английски, френски, немски, руски и др. езици в над 1 000 000 тираж. След прекъсване от близо половин век през 1994 г. Библиотеката е възстановена и за 4 години излизат 14 заглавия в общ тираж близо 100 000 екз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Славчо е роден на 31 октомври 1906 г. в с. Насалевци, Трънска околия. През 1933 г. завършва Духовната семинария, а през 1937 г. право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Преди 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

По време на ученичеството и следването си Атанасов работи като зидар, мазач, орач, кафеджия и събира абонаменти и записва нови абонати към сп. „Икономия и домакинство“.

През септември 1936 г. полага основите на Библиотека „Златни зърна“ за преводна художествена литература. През 1939 г. на собствени разноски заминава за Париж, Франция, където специализира в известните издателства „Ларус“ и „Секана“ и трупа опит в издателската, печатарската и книговезката дейности. Членува в Съюза на периодичния печат и в управителния му съвет. Между 1936 и 1948 г. от „Златни зърна“ излизат бестселъри, наградени книги и автори в превод от английски, френски, немски, руски, полски, чешки, шведски, унгарски и др. езици. Годишно се издават по 10 или 12 тома и 2 премии за редовни абонати. След успешното начало на „Златни зърна“ Славчо Атанасов добавя поредицата „Младото момиче“, а по-късно „Бележити личности“ и „Исторически етюди“. За първи път въвежда в България практиката на подвързване на книгите с твърди корици и с красиво оформени обложки.

След 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

По Закона за ликвидация на частните издателства Библиотеката е ликвидирана (1948), печатарският инвентар – национализиран, а отпечатаните непродадени книги – иззети. През 1949 г. Славчо Атанасов е изселен от София заедно със семейството му.

От средата на 50-те години се заселва в Кюстендил, където започва работа в ТКЗС. След връщане на софийското му жителство той започва работа в Софстрой, а по-късно към Св. Синод, като изгражда Синодалната утварница и започва редовно производство на свещи, камбани и др. църковни утвари.

След пенсионирането си през 1971 г. се занимава главно с обществено-полезни дейности: строеж на селкооп с механа в с. Насалевци, реставрира 3 църкви в Знеполско, еколог към Комитета за опазване на околната среда и др. Проучва историята, бита, обичаите, културата и езика на родния си край, който труд се увенчава със селищната монография „Насалевци – история, етнография, говор“, (С: 1987, Издателство на Отечествения фронт), с диалектоложки речник.

През 1994 г. влиза в договорни отношения с Издателство „Хемус“, което възстановява Библиотека „Златни зърна“ с патент Рег. № 23087.

Умира на 8 октомври 1995 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • In memoriam. // Книжен свят, бр. 7, 9-15.10.1995.
  • Отиде си създателят на библиотека „Златни зърна“. // Нощен труд, бр. 841, 10-11.10.1995.
  • Некролог за Славчо Атанасов. // Анти, бр. 205, 13-19.10.1995.
  • Величков, П. Славчо Атанасов си отиде, „Златни зърна“ остава. // Континент, бр. 246, 20.10.1995.
  • Денчева, Б. „Златни зърна“ дадоха плодове. // Демокрация, бр. 1748, 30.10.1995.
  • Атанасов, Славчо. Под светлината на словото живях. Спомени на издателя, записани от П. Величков. – София: НБКМ, 1996. – 40 с.
  • Библиотека „Златни зърна“ на 60 години. // Дума, септември 1996.
  • Изложба за Библиотека „Златни зърна“. // Демокрация, 24.09.1996.
  • Денчева, Б. Съкровищницата на Славчо Атанасов“. // Анти, 1-7.11.1996.
  • Денчева, Б. Сеяч на Златни зърна. // Анти, бр. 444, 2-8.06.2000.
  • Цанков, Г. Сеячът на златни зърна. – София: НБКМ, 2004. – 248 с.
  • Денчева, Б. Сеячът на златните зърна. // Прелом, 9.11.2004.
  • Бондокова, Ф. Едно стойностно духовно приключение. // АзБуки, 17-23.11.2004.
  • Гергова, А. Славчо Атанасов и „Златни зърна“. В: Енциклопедия Българска книга, Пенсофт, 2004, с. 46, 177.
  • От и за Славчо Атанасов в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС