Славчо Бабаджанов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славчо Бабаджанов
български юрист
Роден
1868 г.
Починал
1934 г. (66 г.)
Учил вЖеневски университет
Лозански университет
Народен представител в:
X ОНС   XIV ОНС   
Главата на вестник „Позив“, 22 декември 1900 година

Славчо Г. Бабаджанов е български общественик, адвокат, политик, предприемач, деец за освобождението на Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Славчо Бабаджанов е роден в края на 1868 година в Скопие[2] или в Охрид[3][4][5] тогава в Османската империя. Като малък остава сирак и е отгледан от роднини. Мести се в Разград в първите години след създаването на Княжество България, за да учи в гимназия. Без познати в града, Бабаджанов показва самостоятелност и усърдие в учението, което прави силно впечатление на училищния настоятел Никола Даскалов, който е сред най-богатите чифликчии в региона и лидер на Демократическата партия.[2] Славчо Бабаджанов заминава да учи право в Лозанския, а след това в Женевския университет със стипендия, която Даскалов му осигурява.[3][2] Там се дипломира в 1894 година[3] и се завръща в България. След това служи в новооснования флот като мичман. След като се завръща в Разград, Бабаджанов се жени за дъщерята на Даскалов – Сава Даскалова.[2]

Славчо Бабаджанов влиза в политиката, в Демократическата партия. Депутат е в Десетото обикновено народно събрание (1899 - 1900).[6] Приятел е с монарсите Фердинанд I и Борис III.[2] В Разград оглавява местното дружество на Македонската организация.[7] В юли 1898 година е делегат от Разградскато македоно-одринско дружество на Петия македонски конгрес.[8] От 1900 до 1901 година в Разград издава вестник „Позив“, местен орган на Демократическата партия.[9]

След 1903 година се мести със семейството си в София.[1] Влиза в управителното тяло на българската организация на емигранти от Македония и Одринска Тракия и българи от свободна България – Благодетелния съюз.[10] Депутат е и в Четиринадесетото обикновено народно събрание (1908 - 1911).[5]

Жена му Сава Даскалова е учителка в девическото класно училище, участничка в любителската театрална трупа към читалище „Развитие“ и боркиня за еманципация на жените встраната. Активистка е на Македонското женско благотворително дружество в София и членка на настоятелството на сиропиталище „Битоля“.[1]

Бабаджановата къща на улица „Ген. Йосиф В. Гурко“ в София, в която е настанена Българската национална филмотека, е строена в 1915 година и е паметник на културата.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Радев, Пламен. Славчо Бабаджанов – общественик и родолюбец със забележителен принос в историята на Разград и България // Екип 7, 11 октомври 2022 г. Посетен на 4 февруари 2023 г.
  2. ↑ а б в г д Николов, Григор. Славчо Бабаджанов напуска политиката заради бизнес // Мениджър. Посетен на 17 юли 2018.
  3. ↑ а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  4. ↑ Страшимиров, Антон. Книга за българите. Издателство „Сибия“, 1995. ISBN 954-8028-28-Х. с. 162.
  5. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  6. ↑ Кюркчиев, Тома. История на армъните (цинцарите) в София. София, Аб Издателско ателие, 2001. ISBN 954737253Х. с. 31.
  7. ↑ Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 93.
  8. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
  9. ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1966. с. 148.
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 462.
  11. ↑ Димитрова, Анита. Уникални кинокадри оцеляват на магия в българската филмотека // Сега, 18 април 2013. Архивиран от оригинала на 2018-07-17. Посетен на 17 юли 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Славчо_Бабаджанов&oldid=12057067“.