Направо към съдържанието

Славчо Бабаджанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славчо Бабаджанов
български юрист
Роден
1868 г.
Починал
1934 г. (66 г.)

Учил вЖеневски университет
Лозански университет
Народен представител в:
X ОНС   XIV ОНС   
Главата на вестник „Позив“, 22 декември 1900 година

Славчо Г. Бабаджанов е български общественик, адвокат, политик, предприемач, деец за освобождението на Македония.[1]

Славчо Бабаджанов е роден в края на 1868 година в Скопие[2] или в Охрид[3][4][5] тогава в Османската империя. Като малък остава сирак и е отгледан от роднини. Мести се в Разград в първите години след създаването на Княжество България, за да учи в гимназия. Без познати в града, Бабаджанов показва самостоятелност и усърдие в учението, което прави силно впечатление на училищния настоятел Никола Даскалов, който е сред най-богатите чифликчии в региона и лидер на Демократическата партия.[2] Славчо Бабаджанов заминава да учи право в Лозанския, а след това в Женевския университет със стипендия, която Даскалов му осигурява.[3][2] Там се дипломира в 1894 година[3] и се завръща в България. След това служи в новооснования флот като мичман. След като се завръща в Разград, Бабаджанов се жени за дъщерята на Даскалов – Сава Даскалова.[2]

Славчо Бабаджанов влиза в политиката, в Демократическата партия. Депутат е в Десетото обикновено народно събрание (1899 - 1900).[6] Приятел е с монарсите Фердинанд I и Борис III.[2] В Разград оглавява местното дружество на Македонската организация.[7] В юли 1898 година е делегат от Разградскато македоно-одринско дружество на Петия македонски конгрес.[8] От 1900 до 1901 година в Разград издава вестник „Позив“, местен орган на Демократическата партия.[9]

След 1903 година се мести със семейството си в София.[1] Влиза в управителното тяло на българската организация на емигранти от Македония и Одринска Тракия и българи от свободна България – Благодетелния съюз.[10] Депутат е и в Четиринадесетото обикновено народно събрание (1908 - 1911).[5]

Жена му Сава Даскалова е учителка в девическото класно училище, участничка в любителската театрална трупа към читалище „Развитие“ и боркиня за еманципация на жените встраната. Активистка е на Македонското женско благотворително дружество в София и членка на настоятелството на сиропиталище „Битоля“.[1]

Бабаджановата къща на улица „Ген. Йосиф В. Гурко“ в София, в която е настанена Българската национална филмотека, е строена в 1915 година и е паметник на културата.[11]

  1. а б в Радев, Пламен. Славчо Бабаджанов – общественик и родолюбец със забележителен принос в историята на Разград и България // Екип 7, 11 октомври 2022 г. Посетен на 4 февруари 2023 г.
  2. а б в г д Николов, Григор. Славчо Бабаджанов напуска политиката заради бизнес // Мениджър. Посетен на 17 юли 2018.
  3. а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  4. Страшимиров, Антон. Книга за българите. Издателство „Сибия“, 1995. ISBN 954-8028-28-Х. с. 162.
  5. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  6. Кюркчиев, Тома. История на армъните (цинцарите) в София. София, Аб Издателско ателие, 2001. ISBN 954737253Х. с. 31.
  7. Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 93.
  8. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
  9. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1966. с. 148.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 462.
  11. Димитрова, Анита. Уникални кинокадри оцеляват на магия в българската филмотека // Сега, 18 април 2013. Архивиран от оригинала на 2018-07-17. Посетен на 17 юли 2018.