Славчо Бабаджанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славчо Бабаджанов
български общественик
Роден
Починал
1934 г. (66 г.)

Образование Женевски университет
Политика
Партия Демократическа партия
Депутат
X ОНС   

Славчо Бабаджанов е български общественик, адвокат, политик, предприемач, деец за освобождението на Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Славчо Бабаджанов е роден в края на 1868 година в Скопие[1] или в Охрид[2][3] тогава в Османската империя. Като малък остава сирак и е отгледан от роднини. Мести се в Разград в първите години след освобождението на България, за да учи в гимназия. Без познати в града, Бабаджанов показва самостоятелност и усърдие в учението, което прави силно впечатление на училищния настоятел Никола Даскалов, който е сред най-богатите чифликчии в региона и лидер на Демократическата партия.[1] Славчо Бабаджанов заминава да учи право в Лозанския, а след това в Женевския университет със стипендия, която Даскалов му осигурява.[2][1] Там се дипломира в 1894 година[2] и се завръща в България. След това служи в новооснования флот като мичман. Бабаджанов се жени за дъщерята на Даскалов – Сава Даскалова, след като се завръща в Разград.[1]

Славчо Бабаджанов влиза в политиката, в Демократическата партия. Депутат е в Десетото обикновено народно събрание.[4] Приятел е с Фердинанд I и Борис III.[1] Влиза в управителното тяло на българската организация на емигранти от Македония и Одринска Тракия и българи от свободна България – Благодетелния съюз.[5] В Разград оглавява местната секция на Македонската организация.[6] От 1900 до 1901 година в Разград издава вестник „Позив“, местен орган на Демократическата партия.[7]

Бабаджановата къща на улица „Ген. Йосиф В. Гурко“ в София, в която е настанена Българската национална филмотека, е строена в 1915 година и е паметник на културата.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Николов, Григор. Славчо Бабаджанов напуска политиката заради бизнес. // Мениджър. Посетен на 17 юли 2018.
  2. а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  3. Страшимиров, Антон. Книга за българите. Издателство „Сибия“, 1995. ISBN 954-8028-28-Х. с. 162.
  4. Кюркчиев, Тома. История на армъните (цинцарите) в София. София, Аб Издателско ателие, 2001. ISBN 954737253Х. с. 31.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 2, София, 1943, стр. 462.
  6. Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 93.
  7. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1966. с. 148.
  8. Димитрова, Анита. Уникални кинокадри оцеляват на магия в българската филмотека. // Сега, 18 април 2013. Посетен на 17 юли 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония