Слободан Йованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Слободан Йованович
Слободан Јовановић
сръбски политик
Роден
Починал

Учил вЖеневски университет
Институт за политически изследвания
Научна дейност
ОбластИстория, право
Работил вЮридически факултет на Белградския университет
Слободан Йованович в Общомедия

Слободан Йованович (на сръбски: Слободан Јовановић) е сръбски политически и държавен деец, учен (професор, юрист, историк), книжовник и общественик. Бил е председател на Сръбската кралска академия.

Роден е на 3 декември (стар стил 21 ноември) 1869 г. в Нови Сад в семейството на политика Владимир Йованович и Йелена. През лятото на 1872 г. той и семейството му се местят в Белград. През 1879 г. постъпва в Първа белградска гимназия.

След като на 29 септември 1890 г. завършва право в Женева, Йованович постъпва на дипломатическа служба през 1892 г. Служи няколко години като аташе в сръбската дипломатическа мисия в Константинопол от 1893 г., след което се отдава на научна дейност. От 1897 до 1939 г. е професор в Белградския университет, дългогодишен декан на Юридическия факултет, 2 пъти е бил заместник-ректор.

През Втората световна война Йованович е член на югославското правителство в изгнание. От 27 март 1941 до 9 януари 1942 г. е вицепремиер на Югославия. От 1941 до 1942 г. е министър на правосъдието на Югославия. От 11 януари 1942 до 26 юни 1943 г. е министър-председател на югославското емигрантско правителство в Лондон, както и министър на вътрешните работи и представител на министъра на външните работи на Югославия. Той е министър-председател, министър на вътрешните работи и представител на министъра на армията, военноморския флот и военновъздушните сили на Югославия от 9 януари 1942 до 2 януари 1943 г. Втори заместник-председател е на Министерския съвет от 26 юни до 10 август 1943 г.

Осъден е задочно на 20 години затвор след края на Втората световна война през юли 1946 г.

Почива на 12 декември 1958 г. в 6:30 сутринта в Лондон.

Някои трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Светозар Маркович“, 1903
  • „Макиавели“
  • „Политически и правни изследвания“
  • „Водачи на Френската революция“
  • „Сръбско-българска война“, 1901

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]