Словенска попевка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Словенска попевка“
Slovenska popevka
Зала „Тиволи“ в Любляна през 1966 г., където събитието се е провеждало най-често.
Зала „Тиволи“ в Любляна през 1966 г., където събитието се е провеждало най-често.
Информация
Мястогр. Любляна, Словения
(и бивша Югославия Югославия)
гр. Блед (1962 и 1963 г.)
гр. Целе (1977 и 1978 г.)
Активни години1962 – 1983 г.
1998 г. – настояще
(без 2015 и 2020 г.)
ОрганизаторСловенско радио и телевизия (РТВ Словения) (от 1998 г.)
„Словенска попевка“ в Общомедия

„Словѐнска попѐвка“ (на словенски: Slovenska popevka) е словенски музикален фестивал, провеждан ежегодно от 1962 до 1983 г. и възстановен през 1998 г., като оттогава не се състои само през 2015 и 2020 г. През втората половина на XX век се нарежда сред най-значимите музикални събития в бивша Югославия наред с Опатийския, Сплитския, Загребския и Скопския фестивал, „Белградска пролет“, „Вашият шлагер на сезона“ (Сараево) и други.

Най-нашумял е през 60-те и 70-те години – т.нар. златно време на словенската песен, наричана „попевка“. На мероприятието се изявяват най-значимите словенски изпълнители от това време – Маряна Държай, Елда Вилер, Майда Сепе, Едвин Флисер, Ладо Лесковар, Ото Пестнър и много други, чиито песни през годините се превръщат в евъргрийни на словенската музика. За изпълнителите от това поколение пишат песни най-изявените композитори (Моймир Сепе, Юре Робежник, Ати Сос, Йоже Прившек и др.) и текстописци (Елза Будау, Бранко Шомен, Душан Велкавърх, Грегор Стърниша и др.).

През годините фестивалът променя името си няколко пъти. От създаването си до 1977 г. се нарича „Словенска попевка“, от 1978 до 1982 г. – „Дни на словенската забавна музика“ (на словенски: Dnevi slovenske zabavne glasbe), а изданието през 1983 г. се нарича „Словенска поп музика – поп-рок Любляна '83“. След възобновяването си от 1998 г. до 2015 г. отново носи първоначалното си име, а от 2016 г. се казва само „Попевка“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Участници на изданието през 1966 г. в зала „Тиволи“.

1962 – 1983 г.[редактиране | редактиране на кода]

Повечето издания на фестивала преди 15-годишното му прекъсване се провеждат в две или три вечери. По правилник песните на първите издания се изпълняват от двама различни изпълнители в две версии (наричани „алтернации“, тоест редувания) с различен аранжимент, като накрая се гласува за самата песен независимо от изпълнителя. Някои се представят с по няколко песни.

Първото издание е организирано от актьора и продуцент Матия Барл във Фестивалната зала в град Блед. Печели песента Mandolina („Мандолина“), изпълнена поотделно от Стане Манчини и Бети Юркович.

През първите си години фестивалът е предназначен само за местни изпълнители, пеещи на словенски, а от 1969 до 1983 г. добива международно естество, като в надпреварата се включват и чуждестранни гости. Сред тях има и българско участие – на 21-вото издание, провело се на 4 и 5 юни 1982 г., сред гостите се нарежда Камелия Тодорова, която печели III награда на международното жури за изпълнение на песен от словенски автор наравно с италианката Росела Каприоли.[1]

През 80-те години интересът към събитието започва да намалява и последното издание се състои през 1983 г. На него участва и ирландецът Джони Лоугън, известен с двете си победи на песенния конкурс на „Евровизия“. Следват 15 години прекъсване.

Изпълнение на певицата Жана по време на изданието през 2005 г.

Възобновяване през 1998 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. Словенското радио и телевизия (РТВ Словения) възобновява фестивала след 15-те години прекъсване. Провежда се в двора на Люблянския замък.

През 2012 г. се отбелязват 50 години от създаването на мероприятието.

През 2015 г. фестивалът не се провежда за първи път от възобновяването си. В продължение на две години протича в рамките на тридневното събитие „Дни на словенската забавна музика“, по време на който освен избора за най-добра попевка се провежда и изборът за най-добра поп-рок песен.

От 2018 г. започва да се казва само „Попевка“ и на нея песните се изпълняват от съпровождащ оркестър или бенд.

През 2020 г. фестивалът не се провежда поради пандемията от COVID-19.

Място на провеждане[редактиране | редактиране на кода]

През годините фестивалът се провежда на различни места. Най-често е в Любляна, но няколко издания се състоят в градовете Блед и Целе:

Победители[редактиране | редактиране на кода]

Издание Година Дата Песен Изпълнител Награда Място
1-во 1962 10, 11 и 12 май Mandolina
(„Мандолина“)
Стане Манчини на журито и публиката Бледска фестивална зала
Бети Юркович
2-ро 1963 4, 5 и 6 юли Orion
(„Орион“)
Маряна Държай на журито
Катя Левстик
Malokdaj se srečava
(„Рядко се срещаме“)
Бети Юркович на публиката
Ладо Лесковар
3-то 1964 21, 22 и 23 май Poletna noč
(„Лятна нощ“)
Бети Юркович на публиката Зала „А“ на Икономическия изложбен център
Маряна Държай
4-то 1965 8 юни Šel si mimo
(„Мина покрай мен“)
Ирена Кохонт на журито Зала „Тиволи“
5-о 1966 11 юни Ples oblakov
(„Танцът на облаците“)
Маряна Държай на журито
6-о 1967 9 юни Vzameš me v roke
(„Взимаш ме в прегръдката си“)
Елда Вилер на журито Зала „А“ на Икономическия изложбен център
7-о 1968 14 юни Presenečenja
(„Изненади“)
Беле вране на журито и публиката Зала „Тиволи“
Бор Гостиша
8-о 1969 12 и 13 юни Zakaj tvoj dom, zakaj moj dom
(„Защо твоят дом, защо моят дом“)
Йожица Свете на журито
Maček v žaklju
(„Котка в клетка“)
„Беле вране“ на публиката
Neizpeta melodija
(„Неизпята мелодия“)
Лидия Кодрич
9-о 1970 11, 12 и 13 юни Solza, ki je ne prodam
(„Сълзата, която няма да продам“)
Едвин Флисер на журито
Mini-maxi
(„Мини-макси“)
„Беле вране“ на публиката
10-о 1971 10, 11 и 12 юни Včeraj, danes, jutri
(„Вчера, днес утре“)
Елда Вилер на журито
Trideset let
(„Трийсет години“)
Ото Пестнър на публиката
11-о 1972 1, 2 и 3 юни Med iskrenimi ljudmi
(„Сред искрени хора“)
Майда Сепе на журито
12-о 1973 7, 8 и 9 юни Leti, leti, lastovka
(„Лети, лети, лястовице“)
Едвин Флисер на публиката
13-о 1974 6, 7 и 8 юни Uspavanka za mrtve vagabunde
(„Приспивна песен за мъртвите скитници“)
Майда Сепе на публиката
14-о 1975 4, 5 и 6 юни Mi smo taki
(„Ние сме такива“)
Маряна Държай и Брацо Корен на публиката
15-о 1976 4 и 5 юни Samo nasmeh je bolj grenak
(„Само усмивката е по-горчива“)
Дитка Хаберл на международното жури и публиката
16-о 1977 22, 23, 24 и 25 юни Vrača se pomlad
(„Връща се лятото“)
Ото Пестнър на международното жури и публиката Зала „Головец“, Цел
17-о 1978 5, 6 и 7 октомври Jamajka
(„Ямайка“)
Томаж Домицел на международното жури
Moje orglice
(„Моят орган“)
Янко Ропрет на публиката
18-о 1979 18, 19 и 20 октомври Avtomat
(„Автомат“)
Томаж Домицел на публиката Зала „Тиволи“
19-о 1980 2, 3 и 4 октомври Dan neskončnih sanj
(„Ден на безкрайните мечти“)
Владо Креслин на международното жури Зала „Линхарт“ в „Цанкарев дом“
20-о 1981 5 и 6 юни Prijateljstvo
(„Приятелство“)
Иво Мойзър и „Пепел ин кри“ на журито
21-во 1982 4 и 5 юни Še pomahal ni z roko
(„Все още не е помахал с ръка“)
Марян Смоде на публиката
22-ро 1983 3 и 4 юни Tri dečve
(„Три момичета“)
„Ф+“ на публиката Рицарска зала, Крижанке
От 1984 до 1997 г. фестивалът не се състои.
23-то 1998 20 юни Za prijatelje
(„За приятелите“)
Андрей Шифрер на журито и публиката Люблянски замък
24-то 1999 19 юни Vzemi me, veter
(„Вземи ме, ветре“)
Нуша Деренда на журито
Naj pada zdaj dež
(„Нека вали сега дъжд“)
„Фокси Тийнс“ на публиката
25-о 2000 10 юни Moje ime
(„Моето име“)
Регина на журито
Glas srca
(„Гласът на сърцето“)
„Дъ Туинс“ на публиката
26-о 2001 7 юли Letim
(„Летя“)
„Катринас“ на журито
Prva ljubezen
(„Първа любов“)
„Фокси Тийнс“ на публиката
27-о 2002 6 юли Tisoč
(„Хиляда“)
Ядранка Юрас на журито
Pesek v oči
(„Пясък в очите“)
Нуша Деренда на публиката
28-о 2003 5 юли Zelen žafran
(„Зелен шафран“)
„Катринас“ на журито Крижанке
Na pol poti
(„На половината път“)
Наталия Верботън на публиката
29-о 2004 5 септември Samo
(„Само“)
Иления Зобец на журито
Na vrh sveta
(„На върха на света“)
„ДеЖур“ на публиката
30-о 2005 4 септември Ne razumem
(„Не разбирам“)
Иления Зобец на журито
Če je to slovo
(„Ако това е сбогуване“)
„Юхубанда“ и Катя Корен на публиката
31-во 2006 3 септември Belo nebo
(„Бяло небе“)
Аника Хорват на журито
32-ро 2007 9 септември Naravne sile
(„Природни сили“)
Дамяна Голавшек на журито Зала „Галус“ в „Цанкарев дом“
Pomlad v mestu
(„Лято в града“)
Ева Черне на публиката
33-то 2008 13 септември Šopek maka
(„Букет от макове“)
Анжей Дежан на журито Крижанке
Ko te ni
(„Когато те няма“)
Марко Возел на публиката
34-то 2009 6 септември Samo ti
(„Само ти“)
Аника Хорват на журито Студио 1 на РТВ Словения
Tisti nekdo
(„Онзи някой“)
„Прифарски музиканти“ на публиката
35-о 2010 19 септември Otok ljubezni
(„Островът на любовта“)
Дария Швайгър на журито
Nova pomlad
(„Нова пролет“)
Катя Фашинк и Рок Ференгя на публиката
36-о 2011 18 септември Naj traja
(„Нека продължи“)
Руди Бучар на журито
Tukaj si
(„Тук си“)
Марко Возел на публиката
37-о 2012 15 септември Ti prihajaš
(„Ти идваш“)
Матеуж Шалехар – Хамо на журито Люблянска опера
Naj nama sodi le nebo
(„Нека само небето ни съди“)
Нуша Деренда и Марко Возел на публиката
38-о 2013 29 септември Po čem diši ta dan
(„На какво ухае този ден“)
Андраж Хрибар на журито Студио 1 на РТВ Словения
Vrti se v ritmu
(„Върти се в ритъм“)
Ева Черне на публиката
39-о 2014 13 септември Ti
(„Ти“)
Руди Бучар на журито Крижанке
Sončen dan
(„Слънчев ден“)
Дария Швайгър на публиката
През 2015 г. фестивалът не се състои.
40-о 2016 20 февруари Kaj je to življenje
(„Какво е този живот“)
Ева Бото Студио 1 на РТВ Словения
41-во 2017 15 април Tak dan
(„Такъв ден“)
Нушка Драшчек Икономически изложбен център
42-ро 2018 23 септември Če pomlad nikoli več ne pride
(„Ако пролетта никога повече не дойде“)
Алекс Воласко Студио 1 на РТВ Словения
43-то 2019 15 септември Šesti čut
(„Шесто чувство“)
Ева Хрен
През 2020 г. фестивалът не се състои поради пандемията от COVID-19.
44-то 2021 11 септември Volkovi
(„Вълци“)
Рейвън Студио 1 на РТВ Словения
45-о 2022 29 октомври Nove slike
(„Нови снимки“)
Мия Гучек
46-о 2023 9 септември Med nama
(„Между нас“)
Нино Ошлак

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Моска, Марко. Slovenska popevka e gli anni d'oro della canzone slovena. Милано, „Лампи ди стампа“, 2010. ISBN 978-88-488-1179-8. с. 73, 75, 85. (на италиански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Slovenska popevka в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​