Словенска попевка

„Словенска попевка“
*Slovenska popevka*
	„Словенска попевка“ Slovenska popevka
	Зала „Тиволи“ в Любляна през 1966 г., където събитието се е провеждало най-често.
Информация
Място	гр. Любляна, Словения ; (и бивша Югославия ); гр. Блед (1962 и 1963 г.); гр. Целе (1977 и 1978 г.)
Активни години	1962 – 1983 г.; 1998 г. – настояще; (без 2015 и 2020 г.)
Организатор	Словенско радио и телевизия (РТВ Словения) (от 1998 г.)
	„Словенска попевка“ в Общомедия

„Словѐнска попѐвка“ (на словенски: Slovenska popevka) е словенски музикален фестивал, провеждан ежегодно от 1962 до 1983 г. и възстановен през 1998 г., като оттогава не се състои само през 2015 и 2020 г. През втората половина на XX век се нарежда сред най-значимите музикални събития в бивша Югославия наред с Опатийския, Сплитския, Загребския и Скопския фестивал, „Белградска пролет“, „Вашият шлагер на сезона“ (Сараево) и други.

Най-нашумял е през 60-те и 70-те години – т.нар. златно време на словенската песен, наричана „попевка“. На мероприятието се изявяват най-значимите словенски изпълнители от това време – Маряна Държай, Елда Вилер, Майда Сепе, Едвин Флисер, Ладо Лесковар, Ото Пестнър и много други, чиито песни през годините се превръщат в евъргрийни на словенската музика. За изпълнителите от това поколение пишат песни най-изявените композитори (Моймир Сепе, Юре Робежник, Ати Сос, Йоже Прившек и др.) и текстописци (Елза Будау, Бранко Шомен, Душан Велкавърх, Грегор Стърниша и др.).

През годините фестивалът променя името си няколко пъти. От създаването си до 1977 г. се нарича „Словенска попевка“, от 1978 до 1982 г. – „Дни на словенската забавна музика“ (на словенски: Dnevi slovenske zabavne glasbe), а изданието през 1983 г. се нарича „Словенска поп музика – поп-рок Любляна '83“. След възобновяването си от 1998 г. до 2015 г. отново носи първоначалното си име, а от 2016 г. се казва само „Попевка“.

История[редактиране | редактиране на кода]

1962 – 1983 г.[редактиране | редактиране на кода]

Повечето издания на фестивала преди 15-годишното му прекъсване се провеждат в две или три вечери. По правилник песните на първите издания се изпълняват от двама различни изпълнители в две версии (наричани „алтернации“, тоест редувания) с различен аранжимент, като накрая се гласува за самата песен независимо от изпълнителя. Някои се представят с по няколко песни.

Първото издание е организирано от актьора и продуцент Матия Барл във Фестивалната зала в град Блед. Печели песента Mandolina („Мандолина“), изпълнена поотделно от Стане Манчини и Бети Юркович.

През първите си години фестивалът е предназначен само за местни изпълнители, пеещи на словенски, а от 1969 до 1983 г. добива международно естество, като в надпреварата се включват и чуждестранни гости. Сред тях има и българско участие – на 21-вото издание, провело се на 4 и 5 юни 1982 г., сред гостите се нарежда Камелия Тодорова, която печели III награда на международното жури за изпълнение на песен от словенски автор наравно с италианката Росела Каприоли.^[1]

През 80-те години интересът към събитието започва да намалява и последното издание се състои през 1983 г. На него участва и ирландецът Джони Лоугън, известен с двете си победи на песенния конкурс на „Евровизия“. Следват 15 години прекъсване.

Изпълнение на певицата Жана по време на изданието през 2005 г.

Възобновяване през 1998 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. Словенското радио и телевизия (РТВ Словения) възобновява фестивала след 15-те години прекъсване. Провежда се в двора на Люблянския замък.

През 2012 г. се отбелязват 50 години от създаването на мероприятието.

През 2015 г. фестивалът не се провежда за първи път от възобновяването си. В продължение на две години протича в рамките на тридневното събитие „Дни на словенската забавна музика“, по време на който освен избора за най-добра попевка се провежда и изборът за най-добра поп-рок песен.

От 2018 г. започва да се казва само „Попевка“ и на нея песните се изпълняват от съпровождащ оркестър или бенд.

През 2020 г. фестивалът не се провежда поради пандемията от COVID-19.

Място на провеждане[редактиране | редактиране на кода]

През годините фестивалът се провежда на различни места. Най-често е в Любляна, но няколко издания се състоят в градовете Блед и Целе:

Фестивална зала в Блед (1962 и 1963 г.)
Икономически изложбен център в Любляна (1964, 1967 и 2017 г.)
Зала „Тиволи“ в Любляна (от 1965 г. до 1976 г. и 1979 г.)
Зала „Головец“ в Целе (1977 и 1978 г.)
Цанкарев дом в Любляна (1980 – 1982 и 2007 г.)
Манастирски комплекс „Крижанке“ в Любляна (1983, 2003 – 2006, 2008 и 2014 г.)
Люблянски замък (1998 – 2002 г.)
Люблянска опера (2012 г.)
Студио 1 на Словенското радио и телевизия в Любляна (2009 – 2011, 2013, 2016, 2018 – 2023 г.)

Зала „Тиволи“ през 1966 г.
Люблянската опера през 2017 г.
Откритият театър на „Крижанке“ през 2005 г.
Зала „Галус“ в Цанкаревия дом през 2019 г.
Дворът на Люблянския замък през 2019 г.

Победители[редактиране | редактиране на кода]


Издание	Година	Дата	Песен	Изпълнител	Награда	Място
1-во	1962	10, 11 и 12 май	Mandolina („Мандолина“)	Стане Манчини	на журито и публиката	Бледска фестивална зала
1-во	1962	10, 11 и 12 май	Mandolina („Мандолина“)	Бети Юркович	на журито и публиката
2-ро	1963	4, 5 и 6 юли	Orion („Орион“)	Маряна Държай	на журито
			Orion („Орион“)	Катя Левстик	на журито
			Malokdaj se srečava („Рядко се срещаме“)	Бети Юркович	на публиката
			Malokdaj se srečava („Рядко се срещаме“)	Ладо Лесковар	на публиката
3-то	1964	21, 22 и 23 май	Poletna noč („Лятна нощ“)	Бети Юркович	на публиката	Зала „А“ на Икономическия изложбен център
3-то	1964	21, 22 и 23 май	Poletna noč („Лятна нощ“)	Маряна Държай	на публиката	Зала „А“ на Икономическия изложбен център
4-то	1965	8 юни	Šel si mimo („Мина покрай мен“)	Ирена Кохонт	на журито	Зала „Тиволи“
5-о	1966	11 юни	Ples oblakov („Танцът на облаците“)	Маряна Държай	на журито	Зала „Тиволи“
6-о	1967	9 юни	Vzameš me v roke („Взимаш ме в прегръдката си“)	Елда Вилер	на журито	Зала „А“ на Икономическия изложбен център
7-о	1968	14 юни	Presenečenja („Изненади“)	„Беле вране“	на журито и публиката	Зала „Тиволи“
7-о	1968	14 юни	Presenečenja („Изненади“)	Бор Гостиша	на журито и публиката
8-о	1969	12 и 13 юни	Zakaj tvoj dom, zakaj moj dom („Защо твоят дом, защо моят дом“)	Йожица Свете	на журито
			Maček v žaklju („Котка в клетка“)	„Беле вране“	на публиката
			Neizpeta melodija („Неизпята мелодия“)	Лидия Кодрич	на публиката
9-о	1970	11, 12 и 13 юни	Solza, ki je ne prodam („Сълзата, която няма да продам“)	Едвин Флисер	на журито
9-о	1970	11, 12 и 13 юни	Mini-maxi („Мини-макси“)	„Беле вране“	на публиката
10-о	1971	10, 11 и 12 юни	Včeraj, danes, jutri („Вчера, днес утре“)	Елда Вилер	на журито
10-о	1971	10, 11 и 12 юни	Trideset let („Трийсет години“)	Ото Пестнър	на публиката
11-о	1972	1, 2 и 3 юни	Med iskrenimi ljudmi („Сред искрени хора“)	Майда Сепе	на журито
12-о	1973	7, 8 и 9 юни	Leti, leti, lastovka („Лети, лети, лястовице“)	Едвин Флисер	на публиката
13-о	1974	6, 7 и 8 юни	Uspavanka za mrtve vagabunde („Приспивна песен за мъртвите скитници“)	Майда Сепе	на публиката
14-о	1975	4, 5 и 6 юни	Mi smo taki („Ние сме такива“)	Маряна Държай и Брацо Корен	на публиката
15-о	1976	4 и 5 юни	Samo nasmeh je bolj grenak („Само усмивката е по-горчива“)	Дитка Хаберл	на международното жури и публиката
16-о	1977	22, 23, 24 и 25 юни	Vrača se pomlad („Връща се лятото“)	Ото Пестнър	на международното жури и публиката	Зала „Головец“, Цел
17-о	1978	5, 6 и 7 октомври	Jamajka („Ямайка“)	Томаж Домицел	на международното жури
17-о	1978	5, 6 и 7 октомври	Moje orglice („Моят орган“)	Янко Ропрет	на публиката
18-о	1979	18, 19 и 20 октомври	Avtomat („Автомат“)	Томаж Домицел	на публиката	Зала „Тиволи“
19-о	1980	2, 3 и 4 октомври	Dan neskončnih sanj („Ден на безкрайните мечти“)	Владо Креслин	на международното жури	Зала „Линхарт“ в „Цанкарев дом“
20-о	1981	5 и 6 юни	Prijateljstvo („Приятелство“)	Иво Мойзър и „Пепел ин кри“	на журито
21-во	1982	4 и 5 юни	Še pomahal ni z roko („Все още не е помахал с ръка“)	Марян Смоде	на публиката
22-ро	1983	3 и 4 юни	Tri dečve („Три момичета“)	„Ф+“	на публиката	Рицарска зала, Крижанке
От 1984 до 1997 г. фестивалът не се състои.
23-то	1998	20 юни	Za prijatelje („За приятелите“)	Андрей Шифрер	на журито и публиката	Люблянски замък
24-то	1999	19 юни	Vzemi me, veter („Вземи ме, ветре“)	Нуша Деренда	на журито
24-то	1999	19 юни	Naj pada zdaj dež („Нека вали сега дъжд“)	„Фокси Тийнс“	на публиката
25-о	2000	10 юни	Moje ime („Моето име“)	Регина	на журито
25-о	2000	10 юни	Glas srca („Гласът на сърцето“)	„Дъ Туинс“	на публиката
26-о	2001	7 юли	Letim („Летя“)	„Катринас“	на журито
26-о	2001	7 юли	Prva ljubezen („Първа любов“)	„Фокси Тийнс“	на публиката
27-о	2002	6 юли	Tisoč („Хиляда“)	Ядранка Юрас	на журито
27-о	2002	6 юли	Pesek v oči („Пясък в очите“)	Нуша Деренда	на публиката
28-о	2003	5 юли	Zelen žafran („Зелен шафран“)	„Катринас“	на журито	Крижанке
28-о	2003	5 юли	Na pol poti („На половината път“)	Наталия Верботън	на публиката
29-о	2004	5 септември	Samo („Само“)	Иления Зобец	на журито
29-о	2004	5 септември	Na vrh sveta („На върха на света“)	„ДеЖур“	на публиката
30-о	2005	4 септември	Ne razumem („Не разбирам“)	Иления Зобец	на журито
30-о	2005	4 септември	Če je to slovo („Ако това е сбогуване“)	„Юхубанда“ и Катя Корен	на публиката
31-во	2006	3 септември	Belo nebo („Бяло небе“)	Аника Хорват	на журито
32-ро	2007	9 септември	Naravne sile („Природни сили“)	Дамяна Голавшек	на журито	Зала „Галус“ в „Цанкарев дом“
32-ро	2007	9 септември	Pomlad v mestu („Лято в града“)	Ева Черне	на публиката	Зала „Галус“ в „Цанкарев дом“
33-то	2008	13 септември	Šopek maka („Букет от макове“)	Анжей Дежан	на журито	Крижанке
33-то	2008	13 септември	Ko te ni („Когато те няма“)	Марко Возел	на публиката	Крижанке
34-то	2009	6 септември	Samo ti („Само ти“)	Аника Хорват	на журито	Студио 1 на РТВ Словения
34-то	2009	6 септември	Tisti nekdo („Онзи някой“)	„Прифарски музиканти“	на публиката
35-о	2010	19 септември	Otok ljubezni („Островът на любовта“)	Дария Швайгър	на журито
35-о	2010	19 септември	Nova pomlad („Нова пролет“)	Катя Фашинк и Рок Ференгя	на публиката
36-о	2011	18 септември	Naj traja („Нека продължи“)	Руди Бучар	на журито
36-о	2011	18 септември	Tukaj si („Тук си“)	Марко Возел	на публиката
37-о	2012	15 септември	Ti prihajaš („Ти идваш“)	Матеуж Шалехар – Хамо	на журито	Люблянска опера
37-о	2012	15 септември	Naj nama sodi le nebo („Нека само небето ни съди“)	Нуша Деренда и Марко Возел	на публиката	Люблянска опера
38-о	2013	29 септември	Po čem diši ta dan („На какво ухае този ден“)	Андраж Хрибар	на журито	Студио 1 на РТВ Словения
38-о	2013	29 септември	Vrti se v ritmu („Върти се в ритъм“)	Ева Черне	на публиката	Студио 1 на РТВ Словения
39-о	2014	13 септември	Ti („Ти“)	Руди Бучар	на журито	Крижанке
39-о	2014	13 септември	Sončen dan („Слънчев ден“)	Дария Швайгър	на публиката	Крижанке
През 2015 г. фестивалът не се състои.
40-о	2016	20 февруари	Kaj je to življenje („Какво е този живот“)	Ева Бото		Студио 1 на РТВ Словения
41-во	2017	15 април	Tak dan („Такъв ден“)	Нушка Драшчек		Икономически изложбен център
42-ро	2018	23 септември	Če pomlad nikoli več ne pride („Ако пролетта никога повече не дойде“)	Алекс Воласко		Студио 1 на РТВ Словения
43-то	2019	15 септември	Šesti čut („Шесто чувство“)	Ева Хрен		Студио 1 на РТВ Словения
През 2020 г. фестивалът не се състои поради пандемията от COVID-19.
44-то	2021	11 септември	Volkovi („Вълци“)	Рейвън		Студио 1 на РТВ Словения
45-о	2022	29 октомври	Nove slike („Нови снимки“)	Мия Гучек
46-о	2023	9 септември	Med nama („Между нас“)	Нино Ошлак

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Моска, Марко. Slovenska popevka e gli anni d'oro della canzone slovena. Милано, „Лампи ди стампа“, 2010. ISBN 978-88-488-1179-8. с. 73, 75, 85. (на италиански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Страница в сайта на РТВ Словения

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Slovenska popevka в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Моска, Марко. Slovenska popevka e gli anni d'oro della canzone slovena. Милано, „Лампи ди стампа“, 2010. ISBN 978-88-488-1179-8. с. 73, 75, 85. (на италиански)

[1]