Елда Вилер
| Елда Вилер | |
 Елда Вилер (1968 г.) | |
| Информация | |
|---|---|
| Родена |
17 декември 1944 г.
|
| От |  Словения |
| Стил | поп, джаз |
| Активност | от 1964 г. |
| Елда Вилер в Общомедия | |
Ѐлда Вѝлер (на словенски: Elda Viler; Кощабона, 17 декември 1944 г.) е словенска поп и джаз певица.
Придобива най-голяма известност през 60-те и 70-те години на XX век, когато словенската естрадна песен (наричана „попевка“) е в разцвета си и други певици си изграждат име, като Майда Сепе, Маряна Держай, Бети Юркович и Дитка Хаберл.
За нея пишат песни най-изявените за времето си композитори (Моймир Сепе, Ати Сос, Юре Робежник) и текстописци (Грегор Стърниша, Елза Будау и Бранко Шомен). Сред най-познатите песни в репертоара ѝ се нареждат Ti si moja ljubezen („Ти си моята любов“), Nora misel („Луда мисъл“, словенска адаптация на Pazza idea на италианката Пати Право), Lastovka („Лястовица“), Zlati prah imaš v očeh („Златен прах имаш в очите“), Besede („Думи“ – адаптация на Parole, parole на Мина и Алберто Лупо, позната по-късно и в изпълнение на Далида и Ален Делон) и други.
След обявяването на Словения за независима държава в началото на 90-те статутът ѝ на свободна артистка е отнет от тогавашния министър на културата Андрей Цапудер, с което се оттегля от сцената до 2005 г., когато възстановява дейността си с юбилеен концерт. Оттогава изнася концерти, придружена често от дъщеря си Ана Дежман, която също е певица.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Детство и успехи като певица[редактиране | редактиране на кода]
Родена е и израства в село Кощабона. Баща ѝ работи като зидар и свири на акордеон по празненства, а майка ѝ е перачка.[1] Елда обича да пее още от малка. Когато е на 14 години, научава, че местният свещеник Алойз Коцянчич има музикално образование. След като успява да привлече вниманието му с пеенето си, я кани да се присъедини към хора на църквата „Свети Петър“ и допълнително ѝ преподава частни уроци по пеене.[2][3] Впоследствие пее в училище и по празненства.
Насърчена от съучениците си, през 1960 г. участва в радио-телевизионната надпревара за млади таланти Pokaži, kaj znaš („Покажи какво можеш“) в Шмаре, с което започва да получава покани за участия.[4] По това време я открива музикантът Винко Хорват и я кани да пее в Порторож.[5] Чрез него се запознава с бъдещия си съпруг – музиканта Антон Дежман (родом от Марибор), който е обоист в симфоничния оркестър на Словенското радио и телевизия. От него има син Андрей (р. 1975 г.) и дъщеря Ана (р. 1982 г.), която също става певица.[6]
През 1963 г. се премества да живее в Любляна, а следващата година дебютира на фестивала „Словенска попевка“ с песните Molče („Мълком“) и S teboj („С теб“). До 1980 г. е ежегодна участничка на мероприятието. Има две победи и е награждавана неколкократно за песните си с наградите на журито и на публиката.[5] Прави записи към Люблянското радио, издава краткосвирещи плочи и се явява редовно на значими фестивали както в тогавашна Югославия (Сплитски фестивал, Опатийски фестивал, „Белградска пролет“ и др.), така и в чужбина (Международен музикален фестивал в Сопот, Полша). През този период успява да се утвърди като име на словенската сцена.
Оттегляне от сцената и завръщане[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 90-те години, когато Словения става независима държава, певицата е лишена от статута си на свободна артистка вследствие на подписан и изпратен лично до нея от тогавашния министър на културата Андрей Цапудер декрет, в който се заявява, че е отстранена от Словенското радио и телевизия без право на обжалване поради липса на съвременен певчески израз. Обидена от отношението, се оттегля от сцената. Приятелката ѝ, певицата Маряна Держай, се опитва да я убеди след смяната на министъра да се опита да възстанови дейността си, но Елда решава да го направи едва след настъпването на новото хилядолетие. През 1999 г. съпругът ѝ умира от рак на дебелото черво.[5][1]
След дългогодишното си затишие, насърчена от дъщеря си, Елда се завръща на сцената през 2005 г. През октомври изнася концерт в Люблянската опера, записан и издаден като албум със заглавието Jubilej („Юбилей“).
На 16 юни 2009 г. в съдействие с Люблянския фестивал Словенското радио и телевизия организира ежегодния концерт Poletna noč („Лятна нощ“) в манастирския комплекс „Крижанке“, като това издание е по повод 50 години от първото сценично изпълнение на певицата. В него взимат участие дъщеря ѝ Ана Дежман, певците Ото Пестнер и Зденка Ковачичек.
От 2011 г. е членка на Словенската демократична партия.
През 2012 г. издава първата си стихосбирка Takšna, kot sem („Такава, каквато съм“).[7]
На 10 март 2023 г. по повод 60 години от участието си на концерта Sončna ura („Слънчев часовник“) изнася юбилеен концерт в сградата на Словенската филхармония в Любляна.[8]
През 2024 г. издава в съавторство с Иво Гайич автобиографията си, озаглавена Elda.[9]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- 1982 – Elda
Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- 2005 – Jubilej
Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- 1998 – Včeraj, danes, jutri
- 2002 – Tako, kot da me ni
- 2009 – Rajska ptica
Краткосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]
- 1964 – Dolina brez odmeva/Vem, že dolgo iščeš me/Podarjeni trenutki/Objemi me trdno
- 1965 – La valle senza eco/Chitarra romana/Se piangi, se ridi/Flamenco rock
- 1965 – Wini-wini/Exodus/Oktobrsko zlato/Sončno jutro
- 1966 – Tamoure/Nekega jutra/Vrtnica z Dunaja/Ko si z menoj
- 1968 – Kdo si, ne vem/Na svidenje/Senca tvojega nasmeha/Nekoč pred tisoč leti
- 1968 – Mesto mladih/Otoki
- 1968 – Un café/Tu sei quello
- 1970 – Kažu, bila je lijepa/Ponekad
- 1970 – Un café/Anyone Who Had a Heart/Kafu mi, draga, ispeci/Tu sei quello
- 1973 – Reci, ljubavi/Samo jednom
- 1973 – Ko ljubezen umre/Tisti dan
- 1973 – Namesto uspavanke/Srečna sem
- 1974 – Još te se sećam/Živjeti
- 1974 – Neodposlano pismo/Kdaj
- 1975 – Gdje živiš sad/Riječ po riječ
Участия на фестивали[редактиране | редактиране на кода]
„Словенска попевка“[редактиране | редактиране на кода]
- 1964 – S teboj и Molče
- 1965 – Sama kot prej и Deček s piščalko
- 1966 – Onkraj dneva in noči (III награда на експертното жури), Sonce
- 1967 – Vabilo и Vzameš me v roke (I награда на екпертното жури)
- 1968 – Čas beži kakor dim (награда за аранжимент)
- 1969 – Rajska ptica, Zlati prah imaš v očeh (II награда на експертното жури и награда за текст)
- 1970 – Kitara
- 1971 – Včeraj, danes, jutri (награда на международното жури и I награда на експертното жури)
- 1972 – Moja strast (III награда на експертното жури)
- 1973 – Ti
- 1974 – Ta svet (III награда на публиката)
- 1975 – Vračam se (награда за най-добър текст)
- 1976 – Zapuščena (награда за най-добър текст)
- 1977 – Noč
- 1978 – Dnevi sreče, dnevi žalosti
- 1979 – Včasih
- 1980 – Ob začetku и Večer za dva
Опатийски фестивал[редактиране | редактиране на кода]
- 1967 – Na deževen dan
- 1968 – Otoki
- 1970 – Rano popoldne
- 1974 – Neodposlano pismo (2-ро място)
- 1978 – Nikogar ni kagor ti
Сплитски фестивал[редактиране | редактиране на кода]
- 1968 – Dekle na obali
- 1969 – Ko svet je bil mlad
- 1972 – Val na valu spi
- 1974 – Povratak
Загребски фестивал[редактиране | редактиране на кода]
- 1978 – Osamljenost
- 1984 – Če živiš
- 1988 – Drvo želja
„Белградска пролет“[редактиране | редактиране на кода]
- 1974 – Još te se sećam
„Вашият шлагер на сезона“[редактиране | редактиране на кода]
- 1974 – Živjeti
- 1975 – Gdje živiš sad
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Мирослав Слана – Мирос. Minister je odgnal lastovko // сп. „Дневник“, 12 януари 2005 г. Посетен на 26 март 2024 г. (на словенски)
- ↑ Ксеня Хочевар. Mati in hči skupaj na glasbenem odru. “V vsem naju primerjajo” // aleteia.org, 22 април 2023 г. Посетен на 26 март 2024 г. (на словенски)
- ↑ Ксеня Хочевар. Elda Viler: »Vse življenje sem bila naivna lastovka« // в. „Дружина“, 15 октомври 2021 г. Посетен на 26 март 2024 г. (на словенски)
- ↑ Франци Кек. 100 najlepših popevk: Včeraj, danes, jutri // сп. „Дневник“, 9 март 2022 г. Посетен на 26 март 2024 г. (на словенски)
- ↑ а б в Ана Юрц. "Moje življenje je pesem" // Словенско радио и телевизия, 13 юни 2009 г. Посетен на 26 март 2024 г. (на словенски)
- ↑ V družinskem krogu in nikoli brez glasbe // сп. „Взайемност“, юли 2014 г. Посетен на 26 март 2024 г. (на словенски)
- ↑ Ксеня Хочевар. Takšna, kot sem // в. „Дружина“, 14 юли 2012 г. Посетен на 26 март 2024 г. (на словенски)
- ↑ Ксеня Хочевар. Elda Viler – na odru že 60 let! // в. „Дружина“, 8 март 2023 г. Посетен на 26 март 2024 г. (на словенски)
- ↑ Knjiga, ki predstavlja Eldo Viler in Slovensko popevko // Словенско радио и телевизия, 15 февруари 2024 г. Посетен на 26 март 2024 г. (на словенски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elda Viler в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
