Смайли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Smiley.svg

Смайли (на английски: Smiley) или щастливо, усмихнато лице е стилизирано изображение на усмихнато човешко лице. То е част от популярната култура. Класическата форма, създадена през 1963 г. се състои от жълт кръг с две черни точки, които представляват очи и черна дъговидна линия представляваща уста. Под формата на емотикон изображението е най-често използваното в интернет и в други текстови комуникационни канали. Образува се при съчетаването на следните символи: ^), :), или (:, които приличат на усмихнато лице, когато се погледнат завъртени на 90 градуса. Смайли се използва като термин назоваващ всички емотикони. Усмихнатото лице се използва във всички области на западната културамузика, филми, изкуство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Плакат на филма „Лили“ от 1953 г.

Датският поет и писател Йоханес Йенсен в писмо до издателя Ернст Бойенсен от декември 1900 г. изобразява щастливо и тъжно лице, наподобяващи днешното смайли.

През 1919 г. под формата на стикер за разписки, издавани от компанията Buffalo Steam Roller Company в САЩ, е изобразено смайли с надпис над него „THANKS“. Изобразени са както очи и уста, така и вежди, нос, зъби, брадичка и лицеви гънки.

През 1948 г. във филма на Ингмар Бергман Port of Call има сцена, в която нещастната героиня Бери рисува с червило на огледало тъжно лице, наподобяваща денешният „намръщен“ емотикон, но е добавена и точка за нос преди да бъде прекъсната.[1] През 1953 и 1958 г. щастливи лица са използвани в рекламните кампании на филмите „Лили“ на Чарлз Уолтърс и „Джиджи“ на Винсънт Минели.

За първи път смайли се използва в популярната култура през 1962 г. с промоция на радиостанция WMCA в Ню Йорк. Слушателите имат възможност да спечелят блуза с изобразено на него щастливо лице. Раздадени са хиляди блузи с изобразени жълти лица с черни точки за очи и леко закривена усмивка.[2][3]

Според Смитсоновия институт усмихнатото лице, което е популярно и днес, е създадено от американски художник Харви Рос Бол.[4] През 1963 г. е нает от компанията State Mutual Life Assurance Company в Устър, Масачузетс, за да създаде усмихната лице, с което да подкрепи морално служителите. Бол го създава за 10 минути, за което му е заплатено 45 долара. Неговото изображение представлява стилизирано лице с ярко жълт цвят, овални очи и пълна усмивка. Отпечатани са над 50 милиона копия и разпространени по целия свят.[5][6]

Смайлито е допълнително популяризирано в началото на 1970 г. от братята Бернанрд и Мъри Спейн, които произвеждат значки, чаши за кафе, тениски[7], стикери с изображението и надпис „Have a happy day“, който по-късно е променен на „Have a nice day“.

В текст[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че за първи път усмивката във вид на две точки със скоба се използва в поема от 1648 г. на английския поет Робърт Херик.[8] Други смятат, че скобата е добавена по-късно от съвременни редактори.[9] It is likely that the parenthesis was added later by modern editors.[10]

На 19 септември 1982 г. професор Скот Фалман от Университет „Карнеги Мелън“ в Питсбърг изпраща електронно писмо, в което за първи път се използва странично усмихнатото лице, написано с клавиатурата:

„Предлагам [така] следната последователност да се използва за маркиране на шега: :-). Погледнете го настрани. За да маркирате неща, които не са шега използвайте: :-(.“[11][12]

С еволюирането на дигиталната епоха емотиконите стават все по-популярни и разбираеми за всички култури.[13]

Изобразяване на усмивки:
U+263A Alt+1 Бяло усмихнато лице
U+263B Alt+2 Черно усмихнато лице
Изобразяване на тъжно лице:
U+2639 Бяло тъжно лице

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ingmarbergman.se. A still from the scene.
  2. Alastair Sooke (February 3, 2012), "Smiley's People (Radio 4): The million dollar smile", The Telegraph, http://www.telegraph.co.uk/culture/tvandradio/9059885/Smileys-People-Radio-4-The-million-dollar-smile.html, "[Loufrani] points out that a smiley face was a key feature of a well-known promotional campaign for a radio network on America’s East Coast in the late Fifties." 
  3. Doug Lennox, illustrated by Catriona Wight (2004), „Now You Know More: The Book of Answers“, Now You Know, 2 (illustrated ed.), Dundurn, p. 50, ISBN 9781550025309, http://books.google.es/books?id=P4gCzZsOY0UC&pg=PA50&lpg=PA50&dq=smiley+wmca&source=bl&ots=bQzVepXuqN&sig=BOcZ7SGOWHMENa5Yyuirjn6S_mg&hl=en&sa=X&ei=rbgaUJGHLNO00QWl_oGgDQ&ved=0CDcQ6AEwAQ#v=onepage&q=smiley%20wmca&f=false 
  4. Who really invented the Smiley face. Washington DC, Smithsonian, 13 March 2013. Посетен на 29 May 2015.
  5. Honan, William H.. H. R. Ball, 79, Ad Executive Credited With happy Face. // The New York Times, April 14, 2001. Посетен на August 29, 2009.
  6. Adams, Cecil. Who invented the smiley face?. // The Straight Dope. 23 April 1993. Посетен на 18 April 2011.
  7. web – Lame Adventures. // lameadventures.com.
  8. Madrigal, Alexis C.. The First Emoticon May Have Appeared in ... 1648. // The Atlantic, 14 April 2014. Посетен на 15 April 2014.
  9. Emoticon: Robert Herrick's 17th century poem „To Fortune“ does not contain a smiley face.. // Slate Magazine.
  10. smileys, emoticons, typewriter art. // Text Patterns – The New Atlantis.
  11. Fahlman's original message Retrieved October 27, 2013.
  12. Smiley Lore :-). // cmu.edu.
  13. Smile! A History of Emoticons. // Посетен на 21 August 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]