Смайли
Смайли (на английски: smiley) или щастливо, усмихнато лице е стилизирано изображение на усмихнато човешко лице. То е част от популярната култура. Класическата форма, създадена през 1963 г. се състои от жълт кръг с две черни точки, които представляват очи и черна дъговидна линия представляваща уста. Под формата на емотикон изображението е най-често използваното в интернет и в други текстови комуникационни канали. Образува се при съчетаването на следните символи: ^), :), или (:, които приличат на усмихнато лице, когато се погледнат завъртени на 90 градуса. Смайли се използва като термин назоваващ всички емотикони. Усмихнатото лице се използва във всички области на западната култура – музика, филми, изкуство.
История[редактиране | редактиране на кода]
Датският поет и писател Йоханес Йенсен в писмо до издателя Ернст Бойенсен от декември 1900 г. изобразява щастливо и тъжно лице, наподобяващи днешното смайли.
През 1919 г. под формата на стикер за разписки, издавани от компанията Buffalo Steam Roller Company в САЩ, е изобразено смайли с надпис над него „THANKS“. Изобразени са както очи и уста, така и вежди, нос, зъби, брадичка и лицеви гънки.
През 1948 г. във филма на Ингмар Бергман Port of Call има сцена, в която нещастната героиня Бери рисува с червило на огледало тъжно лице, наподобяваща денешният „намръщен“ емотикон, но е добавена и точка за нос преди да бъде прекъсната.[1] През 1953 и 1958 г. щастливи лица са използвани в рекламните кампании на филмите „Лили“ на Чарлз Уолтърс и „Джиджи“ на Винсънт Минели.
За първи път смайли се използва в популярната култура през 1962 г. с промоция на радиостанция WMCA в Ню Йорк. Слушателите имат възможност да спечелят блуза с изобразено на него щастливо лице. Раздадени са хиляди блузи с изобразени жълти лица с черни точки за очи и леко закривена усмивка.[2][3]
Според Смитсоновия институт усмихнатото лице, което е популярно и днес, е създадено от американски художник Харви Рос Бол.[4] През 1963 г. е нает от компанията State Mutual Life Assurance Company в Устър, Масачузетс, за да създаде усмихната лице, с което да подкрепи морално служителите. Бол го създава за 10 минути, за което му е заплатено 45 долара. Неговото изображение представлява стилизирано лице с ярко жълт цвят, овални очи и пълна усмивка. Отпечатани са над 50 милиона копия и разпространени по целия свят.[5][6]
Смайлито е допълнително популяризирано в началото на 1970 г. от братята Бернанрд и Мъри Спейн, които произвеждат значки, чаши за кафе, тениски[7], стикери с изображението и надпис „Have a happy day“, който по-късно е променен на „Have a nice day“.
В текст[редактиране | редактиране на кода]
Предполага се, че за първи път усмивката във вид на две точки със скоба се използва в поема от 1648 г. на английския поет Робърт Херик.[8] Други смятат, че скобата е добавена по-късно от съвременни редактори.[9] It is likely that the parenthesis was added later by modern editors.[10]
На 19 септември 1982 г. професор Скот Фалман от Университет „Карнеги Мелън“ в Питсбърг изпраща електронно писмо, в което за първи път се използва странично усмихнатото лице, написано с клавиатурата:
| „ | „Предлагам [така] следната последователност да се използва за маркиране на шега: :-). Погледнете го настрани. За да маркирате неща, които не са шега използвайте: :-(.“[11][12] | “ |
С еволюирането на дигиталната епоха емотиконите стават все по-популярни и разбираеми за всички култури.[13]
| Изобразяване на усмивки: | |||
| ☺ | U+263A | Alt+1 | Бяло усмихнато лице |
| ☻ | U+263B | Alt+2 | Черно усмихнато лице |
| Изобразяване на тъжно лице: | |||
| ☹ | U+2639 | Бяло тъжно лице | |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ingmarbergman.se. A still from the scene.
- ↑ Alastair Sooke. Smiley's People (Radio 4): The million dollar smile. 3 февруари 2012. [Loufrani] points out that a smiley face was a key feature of a well-known promotional campaign for a radio network on America’s East Coast in the late Fifties.
- ↑ Doug Lennox, illustrated by Catriona Wight. Now You Know More: The Book of Answers. illustrated. Т. 2. Dundurn, 2004. ISBN 9781550025309. с. 50.
- ↑ Stamp, Jimmy. Who really invented the Smiley face. Washington DC, Smithsonian, 13 март 2013. Посетен на 29 май 2015.
- ↑ Honan, William H. H. R. Ball, 79, Ad Executive Credited With happy Face // The New York Times, 14 април 2001. Посетен на 29 август 2009.
- ↑ Adams, Cecil. Who invented the smiley face? // The Straight Dope. 23 април 1993. Посетен на 18 април 2011.
- ↑ web – Lame Adventures // lameadventures.com.
- ↑ Madrigal, Alexis C. The First Emoticon May Have Appeared in ... 1648 // The Atlantic, 14 април 2014. Посетен на 15 април 2014.
- ↑ Emoticon: Robert Herrick's 17th century poem „To Fortune“ does not contain a smiley face. // Slate Magazine.
- ↑ smileys, emoticons, typewriter art // Text Patterns – The New Atlantis.[неработеща препратка]
- ↑ Fahlman's original message Посетен на 27 октомври 2013.
- ↑ Smiley Lore :-) // cmu.edu.
- ↑ Houston, Keith. Smile! A History of Emoticons // wsj.com. Посетен на 21 август 2014.
