Смрадлика

Смрадлика
Cotinus coggygria
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Magnoliopsida Двусемеделни разред: Sapindales семейство: Anacardiaceae Смрадликови род: Cotinus Смрадлика
Научно наименование
Cotinus Mill., (1754)
Видове
Вижте текста.
Смрадлика в Общомедия

Цъфтяща смрадлика

Смрадлика или още тетра, (Cotinus) е род, състоящ се от два вида растения от семейство смрадликови:

• Cotinus coggygria или обикновена смрадлика, дърво до 12 m височина, което се среща в Европа и Северна Азия;
• Cotinus obovatus или американска смрадлика, храст до 8 m, който расте в Северна Америка

Клоните на дървото имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура (жилкуване). Отдолу са сивозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикавобледи, двуполови, събрани в съцветие — метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки разположени между венчелистчетата. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.

Разпространение

Расте из сухите и варовити места, храсталаците и осветените дъбови гори.

Химичен състав

Съдържа до 25% дъбилни вещества, главно галотанини, флавоноидите — мирицитрин и фустин, галова киселина, етерично масло. В стъблото се съдържа флавоноидът физетин.

Лечебно действие

Отвара от смрадлика подпомага лечението на гнойни, незаздравяващи рани, а може да се използва и при възпаление на лигавицата на клепачите. Употребява се още при диария и дизентерия. Отварата не бива да се пие като чай в големи количества, понеже предизвиква повръщане. Прилага се вътрешно само на малки дози — една-две чаени лъжички. В българската народна медицина смрадликата се употребява още и при киселини в стомаха, язва, задух, кръвохрачене, заболяване на бъбреците и др.

Литература

• Цавков Евгени, Димова Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
• Билките в България и използването им - Земиздат - 1971