Смрадлика

Смрадлика

Обикновена смрадлика (C. coggygria)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Сапиндоцветни (Sapindales) семейство: Смрадликови (Anacardiaceae) род: Смрадлика (Cotinus)

Научно наименование

Cotinus Mill., 1754 г.

Смрадлика в Общомедия

[ редактиране ]

Цъфтяща смрадлика

Смрадлика (Cotinus) или тетра е род, състоящ се от два вида растения от семейство Смрадликови:

• Cotinus coggygria или обикновена смрадлика, дърво до 12 m височина, което се среща в Европа и Азия;
• Cotinus obovatus или американска смрадлика, храст до 8 m, който расте в Северна Америка

Клоните на дървото имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура (жилкуване). Отдолу са сивозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикавобледи, двуполови, събрани в съцветие – метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки разположени между венчелистчетата. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.

Разпространение

Невзискателна към почвените условия, смрадликата расте из сухите и варовити места, храсталаците и осветените дъбови гори. Среща се в Южна Европа, Средиземноморието, Кавказки регион, Мала Азия и Средна Азия. Поради изсичането на дъба, тя се среща и в чисти съобщества, а поради масовата употреба на листата, включително и от индустрията, почти навсякъде у нас е с малки размери.

Химичен състав

Съдържа до 25% дъбилни вещества, главно галотанини, флавоноидите – мирицитрин и фустин, галова киселина, етерично масло. В стъблото се съдържа флавоноидът физетин.

Лечебно действие

Отвара от смрадлика подпомага лечението на гнойни, незаздравяващи рани, а може да се използва и при възпаление на лигавицата на клепачите. Употребява се още при диария и дизентерия. Отварата не бива да се пие като чай в големи количества, понеже предизвиква повръщане. Прилага се вътрешно само на малки дози – една-две чаени лъжички. В българската народна медицина смрадликата се употребява още и при киселини в стомаха, язва, задух, кръвохрачене, заболяване на бъбреците и др.

Литература

• Цавков Евгени, Димова Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
• Билките в България и използването им – Земиздат – 1971