Смрадлика
Смрадлика | ||||||||||||||||
![]() Обикновена смрадлика (C. coggygria) | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
Mill., 1754 г. | ||||||||||||||||
Смрадлика в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Смрадлика (Cotinus) или тетра е род, състоящ се от два вида растения от семейство Смрадликови[1]:
- Cotinus coggygria или обикновена смрадлика, дърво до 12 m височина, което се среща в Европа и Северна Азия;
- Cotinus obovatus или американска смрадлика, храст до 8 m, който расте в Северна Америка
Клоните на дървото имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура (жилкуване). Отдолу са сивозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикавобледи, двуполови, събрани в съцветие – метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки разположени между венчелистчетата. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Расте из сухите и варовити места, храсталаците и осветените дъбови гори.
Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]
Съдържа до 25% дъбилни вещества, главно галотанини, флавоноидите – мирицитрин и фустин, галова киселина, етерично масло. В стъблото се съдържа флавоноидът физетин.
Лечебно действие[редактиране | редактиране на кода]
Отвара от смрадлика подпомага лечението на гнойни, незаздравяващи рани, а може да се използва и при възпаление на лигавицата на клепачите. Употребява се още при диария и дизентерия. Отварата не бива да се пие като чай в големи количества, понеже предизвиква повръщане. Прилага се вътрешно само на малки дози – една-две чаени лъжички. В българската народна медицина смрадликата се употребява още и при киселини в стомаха, язва, задух, кръвохрачене, заболяване на бъбреците и др.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 270.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Цавков Евгени, Димова Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)
- Билките в България и използването им – Земиздат – 1971