Смрадлика
| Смрадлика | ||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
 CotinusMill., (1754) |
||||||||||||||||||||
| Видове | ||||||||||||||||||||
|
Вижте текста. |
||||||||||||||||||||
| Смрадлика в Общомедия | ||||||||||||||||||||
Смрадлика, позната още като тетра, (Cotinus) е дърво, високо до 12 m, или храст, висок до 5 m. Смрадликата е близка до рода Шмак (Rhus). Най-известни са видовете:
- Cotinus coggygria, който се среща в Европа и Северна Азия;
- Cotinus obovatus, който расте в Северна Америка
Клоните на дървото имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура (жилкуване). Отдолу са сивозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикавобледи, двуполови, събрани в съцветие — метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки разположени между венчелистчетата. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Расте из сухите и варовити места, храсталаците и осветените дъбови гори.
Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]
Съдържа до 25% дъбилни вещества, главно галотанини, флавоноидите — мирицитрин и фустин, галова киселина, етерично масло. В стъблото се съдържа флавоноидът физетин.
Лечебно действие[редактиране | редактиране на кода]
Гнойни, незаздравяващи рани буквално за една нощ заздравяват след като се покиснат в отвара от смрадлика. Капки от нея може да се използва дори при възпаление на лигавицата на клепачите. Употребява се още при диария и дизентерия. Отварата не бива да се пие като чай в големи количества, понеже предизвиква повръщане. Прилага се вътрешно само на малки дози — една-две чаени лъжички. В българската народна медицина смрадликата се употребява още и при киселини в стомаха, язва, задух, кръвохрачене, заболяване на бъбреците и др.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Цавков Евгени, Димова Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
- Билките в България и използването им - Земиздат - 1971
