Направо към съдържанието

Непобедимо Слънце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сол Инвиктус)
Непобедимо Слънце
Характеристики
Описаниеримски бог
Непобедимо Слънце в Общомедия

Сол (на латински: Sol, в превод Слънце) е древноримско божество, олицетворяващо слънчевия диск. Познато е най-вече във формата си от II век като Непобедимото Слънце (Sol Invictus), когато е обявено от император Аврелиан за водещо божество в пантеона на Римската империя. Смята се, че произхожда от общия индоевропейски култ към Бога - Слънце. В Рим култът му се оформя под влияние на гръцкия Хелиос. Присъства и в рамките на водещата религия в империята – митраизъм. Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството Митра. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.

Сол отговаря на гръцкия Хелиос, но не е взет от гръцката религия, а е от римски произход от времето на Ромул и е въведен от легендарния сабински цар Тит Таций.

Древноримският бог е наричан Непобедимо Слънце и е почитан заедно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.

С названието Непобедимо Слънце е наричан и персийският бог Митра, раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).

Монета на император Проб (276 – 282) с бог Непобедимото слънце на квадрига
  • Stephan Berrens: Sonnenkult und Kaisertum von den Severern bis zu Constantin I. (193 – 337 n. Chr.), Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-515-08575-0
  • Manfred Clauss: Sol Invictus Mithras. In: Athenaeum (Pavia) 68, 1990, S. 423 – 450.
  • Gaston H. Halsberghe: The cult of Sol Invictus, Leiden 1972 (wichtige Materialsammlung, aber überholter Forschungsstand).
  • Steven E. Hijmans: The Sun which did not rise in the East; the Cult of Sol Invictus in the Light of Non-Literary Evidence. In: Babesch. Bulletin Antieke Beschaving 71, 1996, S. 115 – 150.
  • Martin Wallraff: Christus verus sol. Sonnenverehrung und Christentum in der Spätantike, Münster 2001, ISBN 3-402-08115-6, (Rezension.)